Силициевата вода

Настойка от кремък

Силициевата вода е настойка от кремък, която се прилага външно и вътрешно. Какви ли не настойки ни предлагат в аптеките. Но да киснат камъни, все още не правят. Какво се получава, след като камъкът престои във водата? Водата променя своята структура, по състав тя става по-близка до кръвната плазма и междуклетъчната течност. Хората от народа, без да имат кой знае колко задълбочени познания по химия, са познавали отдавна свойствата на тази вода. И до днес в много села се е запазила традицията да настилат с кремък дъната на кладенците.

Лекарството е под краката ни, или къде да намерим кремък

На сбогуване с ласкавото море мнозина си вземат за спо­мен камъчета, изгладени от вълните. Но малцина знаят, че те могат не само да напомнят за отпуската, но и да оказват оздравяващо действие. В баластрата от морския бряг се съ­държа необходимият на всички нас силиций. Едни и същи камъчета могат да бъдат използвани в продължение на де­сетилетия – толкова висок е енергийният им потенциал.

Много добра поддръжка за всеки от нас е силициевата вода, получена като обикновена настойка. Това е мързелив метод. Нищо не се налага да правим, трябва само да почака­ме известно време.

Възползвайте се от отпуската си. Ако сте решили да почи­вате на море, взели сте най-доброто решение. Ще съчетаете приятното с полезното. Най-важното е да не сбъркате с пла­жа. На „черните“ плажове (такъв е естественият цвят на кре­мъка) водата е наситена с неговите естествени съединения. Ще попълните своите запаси от силиций, като вдишвате влажния въздух и се къпете.

На „белите“ плажове преобладават калциевите породи. Силицият тук е дори по-малко, отколкото в човешкия ор­ганизъм. Болестите, предизвикани от недостиг на силиций, след почивка на „бели“ плажове обикновено се обострят, а след почивка на„черни“самочувствието се подобрява, сим­птомите не са толкова изразени.

Сега можете да избирате място за почивка с отчитане не само на цените, но и на цвета на плажа. За някои е полезно да се повъргалят на „черен“ плаж, като този в Сочи напри­мер, а за други са по-подходящи „белите“ плажове в Таупс, Кабардинка, Новомихайловка и др.

И така, избрали сте „черен“ плаж. Можете да си съберете черен кремък, той е в изобилие на морския бряг. Придър­жайте се към напълно разбираемото правило: колкото по-малки са камъните, толкова по-голяма е повърхността за съприкосновение с водата, следователно толкова по-добър ще е резултатът.

Старателно измийте камъчетата и ги залейте с вода. Кол­кото по-голям е съдът, толкова по-добре. Оставете да прес­тои, за да можете да я употребявате и вътрешно. А „неузрялата“ вода можете да използвате за клизми, ако сте решили да се върнете у дома наистина здрави. Долният слой вода не бива да се използва – там се събират разни примеси, които невинаги са полезни за организма. В отпускарски условия обикновено камъчетата се киснат 2-3 дни.

Когато отпуската ви свърши, не забравяйте да си вземе­те тези невзрачни черни камъчета, те още ще ви послужат. Черният кремък е практически неизтощим природен мате­риал. Този „вечен двигател“ ще работи без да е необходимо да го сменяте и за вас, и за децата ви. В дома кремъкът е най-добре да се постави високо над пода – върху шкаф, рафт, ниша и др.

Домашен източник на жива вода

Ако не желаете да чакате милостта на природата, можете да си направите източник на жива вода и у дома. За целта са достатъчни няколко камъчета. Сложете ги във вода и след 2 -3 дни лековитата течност е на ваше разположение.

Методиката за приготвяне на силициева вода е много проста.

В 3-литров съд поставете 4-7 малки кремъчета, на­лейте вода от чешмата, но е по-добре да я филтрирате предварително, поставете съда на защитено от преки слънчеви лъчи място. Ако съдът е по-голям, добавете още камъчета.

Водата може да стои на стайна температура, най-добре е съдът да е емайлиран или стъклен.

За приготвяне на храна и за клизми водата трябва да е престояла 2 дни.

Ако водата ви е нужна за лечебни или профилактични цели, ще трябва да почакате. Покрийте съда с няколко слоя марля и го поставете на светло при температура 5°С за 5-7 дни. Тази вода може да се използва за пиене, а също за гот­вене на ястия, супи, компоти, чай и др.

Спазвайте следните правила:

♦ Всеки път след изливането на водата измивайте съда и камъчетата под течаща вода. При изливането на водата ще видите примесите, утаили се на дъното.

♦ Водата, получена от киснене на кремък, можете да кипвате, но самите камъни не бива да се кипват, тъй като в такъв слу­чай водата се пренасища с биологично активни вещества.

♦ За лечебни цели е желателно да използвате кремък с тъмно­кафяв или черен цвят.

♦ Използвайте само природни минерали. Свойствата на кремъка се обуславят от съдържащите се в него останки на микроорганизми, съществували през периода креда и дори още по-рано. Именно тогава се е образувал кремъкът, притежаващ такива полезни свойства.

♦ Използването на „технически“ кремък, останал от запалка, филтър и др., не само не се препоръчва, но е и опасно. Не е известно на каква обработка са подлагани изделията, в които кремъкът е използван с техническа цел.

♦ Водата запазва лечебните си свойства в продължение на няколко месеца. Парче кремък с размер 1 кубически санти­метър е достатъчно за приготвянето на 1 кубически метър – силициева вода.

♦ Категорично се забранява водата заедно с кремъка да се държи в хладилник.

Как да подготвим кремъка за повторно използване

След еднократно или двукратно използване измийте камъка с хладка вода и за 2 часа го оставете да се проветри на чист въздух.

При появата по повърхността на камъка на наслоения или налеп, трябва да го поставите за 2 часа в 2% разтвор на оцетна киселина или в подсолена вода, а след това го изплакнете 2-3 пъти с чиста вода. После пуснете камъка в разтвор на сода бикарбонат и отново го изплакнете.

След като сте използвали кремъка около година, трябва да го възстановите. За целта раздробете камъчетата, за да обновите „работната им повърхност“.

Активиране на водата с помощта на електроактиватор

Всички знаем, че непречистена вода от чешмата не бива да се пие, дори тя да мирише на хлор и да е прозрачна на вид. Загрижени за здравето си, хората купуват различни пречистватели за вода. Пътят е правилен, но не е единствен. Защо да не съвместим грижите за поддържане на здравето с възможностите да го подобрим?

Електроактиваторите от ново поколение (ЕАВ-ЗК, ЕАВ-бК, ЕАВ-9К) използват в качеството на анод материал, наречен екосил, съдържащ силициеви съединения. Отличителната му особеност е следната: обикновената вода от чешмата, минала през активатора, придобива лечебни свойства. Тя се пречиства от солите на тежките метали, а също и от други вредни съединения, включително органични. Същевре­менно се унищожават микроорганизмите. Водата се зареж­да без помощта на екстрасенси, придобива биоенергиен потенциал за сметка на насищането със силициеви йони в най-лесно усвоимата им форма. Електроактиваторите не са скъпи, надеждни са, трайни, лесни за експлоатация и не изискват никакви подмени на материали за целия период на експлоатация.

За разлика от другите известни системи за пречиства­не, водата, приготвена по този начин, дава възможност за профилактика на различни заболявания, следователно поддържа здравето.

Активираната вода може да се пие, без да се преварява предварително, с нея не само може, но и трябва да се при­готвят напитки (кафе, чай, екстракти, настойки), без да се кипва, при температура до 70 °С.

Активираната вода може да се използва за обеззаразява­не и дезинфекция на помещения, медицински инструменти, обзавеждане, съдове, месо, зеленчуци.

В козметичните препарати тя е незаменима: съставките стават по-ефективни. Ето защо, ако си миете лицето и косата с тази вода, а също приготвяте козметични маски, ще се под­младите без да посещавате скъпи козметични салони.

Постига се прекрасен ефект, ако използвате активирана вода за къпане на бебета.

Собствениците на земеделски стопанства ще оценят ви­соко възможността на активираната вода да дезинфекцира растенията, а също и да стимулира растежа им. Тя е прекрас­но средство за подхранване и лечение на домашни птици, животни, пчели.

„ВЪЛШЕБСТВАТА НА КРЕМЪКА
СИЛИЦИЕВА ВОДА СРЕЩУ АТЕРОСКЛЕРОЗА И ЖЛЪЧОКАМЕННА БОЛЕСТ“
Вера Озерова