Днес ще говорим за трима българи: двамата се известни, единият почти неизвестен. Стоян Михайловски – първата лекция; третият – Николай Райнов и вторият почти неизвестен – Александър Кръстников. Това са търсачи на Истината, самобитни по своему и затова реших да ви говоря за тях. Следващата лекция на 01.07.2014.
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
1 лекция
Започвам със Стоян Михайловски. Роден е през 1856г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик – политик със силен стремеж към духовност (което веднага означава, че си е объркал пътя, щом е влязъл в политиката). Казва:„Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от малък се вижда неговата различност. Например, той дарява смъртта с поезия и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои вечни истини. Не само странен, но дори и често изглеждал неадекватен и нелогичен. Но и стилът му е такъв: разхвърлен, бунтовен дух, подобен на отшелник, носещ в себе си нещо мълниеносно и неукротимо. Поради силно буйстващият огън в себе си, той е стигнал, както казах, до много хубави прозрения. Казва:
Целият ми живот се състои от тържество.
Възроди ме туй, което ме разби.
Моята самотност е пълна с чист възторг.
Този свят е някакво си тясно кътче.
Сърцето ми е книга, печатана в един екземпляр.
И така, Стоян Михайловски, какво ни казва той:
Вдъхновението докрай е победителят на всяка смърт.
Въоръжен ли си с търпение, разширяваш гледището си.
Насадиш ли в сърцето си симпатия, насаждаш в ума си могъщество.
За да можеш да движиш словото си, трябва да бъдеш един силен Дух.
Съвестта говори, хитрината шепне, а самолюбието кряска.
Без добродетел няма Свобода.
Любовта към Бога е върховен дълг. Любовта към Бога е условие за духовен възход.
Богопознанието не е игродумство (не е игра на думи).
Над множеството причини има една Първопричина.
Ние откриваме Бога навсякъде, когато знаем да се взираме в сърцето на нещата.
Истинската Обетована Земя, тя е Земята на Любовта.
Ние наричаме страданието зло, но в Божията Правда страданието е упътване.
Бог позволява на човека да се въздигне до безкрая, но не чрез своя разсъдък, а чрез своята Любов.
Човеците са променливи, защото са напредничави, търсят нещо друго.
Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.
Мъката усъвършенствува човека, тя е творителка на нови човешки същества.
Страданието заслужава да бъде назовано „забулено благословение“.
Направи себе си достоен за закрилата на Бога.
Никакви земни награди не струват толкова, колкото блажената усмивка по време на смъртта.
Само твоята преданост към Бога ще ти обясни вечността.
Човек отнася със себе си само своето пожертвувание.
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
(1-ва идея за размишление)
Искате ли да откриете Бог във вселената, носете Го в душата си.
Мъдростта е познание на Божествената Воля.
Бог в човека, това е силното влечение към Истината.
Ако корабът на твоя живот е претърпял корабокрушение, хвърли котва в Небето.
Лошият човек е самозаробен.
Катастрофата е от Бога, а причините за катастрофата са у човеците. Катастрофата е и присъда, и поука.
Лошият човек е насилник на самия себе си.
Торът е зловонен, но цветята са благоуханни.
Внимавайте, да не би чрез прекаленост да превърнете добрите си качества в недостатъци.
Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.
Най-опасна заблуда насаждаме, когато посочваме щастието като първа и последна цел на земния живот.
Опасно е да пееш живота си, вместо да го живееш.
Любовта ни помага да разберем светостта на страданието.
Достоен за свободата е онзи, който владее себе си.
Първото и най-важно произведение на писателя е самият писател.
Ето моят идеал: една колибка и едно сърце.
Който не може да търпи лишенията, става техен роб.
Идеята създава герои, интересът създава хитреци.
Само доблестен човек може да служи на Бога.
Прогресът в Духа трябва да дойде преди прогреса в уредбите и правилата на държавата.
Съвършенството минава през школата на мъките и теглото.
Съдбата хубаво и бавно пречиства човека.
Ще дойде ден, българинът ще каже: „Турското робство не ни разнебити, но тази политика ни разруши“. (Сещам се за един афоризъм: „Като чуя за политиците и нямам нужда от наркотици, това е достатъчно“. Между другото сещам се за още два… След време, на Нова година ще имаме допълнение „Смешни афоризми“. Преди да ги кажа искам да ви кажа, че чистият смях е посланик на Истината и няма нищо общо с тъмния, подигравателен смях. Чистият смях може да помогне на човека дори и при тежки условия за оцеляване, затова го допускам и затова го изнасям. Сещам се за два смешни афоризма, единият: „Не знам къде се дяна моят ангел-пазител, но дяволът е плътно до мене“. Другият: „Срещнах една жена, която ми разби сърцето, но не можа да ми разбие камъните в бъбреците“).
Има нещо, казва Михайловски, що ни обяснява какво е Любов – това е страданието. (Тука искам само да ви кажа, че човек, който отрича страданията, който не ги приема, той отрича Любовта. Хубаво е да го знаете, за да знаете, когато не приемате страданията какво отричате).
В църквата светлината идва от свещи, а в душата светлината идва от Любовта.
Всекидневно охкаш ти, народе, но не забравяй, че сам ти си покварен; искаш мъдри ръководители, но ти нямаш морал.
Порок и мрак, то е едно и също нещо. Порокът отрича Бога, защото Бог е всевиждащ и му пречи.
Страстта се вихри около Мъдреца, но няма никаква власт.
В Любовта се намират висшите наредби и закони.
Упадъкът безнадежден превърни в полет благословен. Казано по друг начин: ако условията са тежки, подобри себе си; не казвай, че са тежки, а подобри себе си.
Колко пътешественици умират, без да са обходили себе си; обиколили света, а не са обходили себе си. Много други пък четат книги, но не умеят да четат себе си.
Светът принадлежи на търпеливите хора.
Културният човек е човек на вътрешния живот. Тълпите нямат вътрешен живот.
АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
(2 лекция)
Както ви казах, почти неизвестен. Роден е през 1879г, основател на „Общество за духознание и психични издирвания“, търсач на окултното и мистичното. На 21 години минава за първи път през Посвещение от светли Духове.
Той е придобил знанията си поради това, че много е търсил чистото си сърце. Той видял, че земното сърце няма път, а само безпътие и страдание. Той видял, че земното не съвпада с Истината. Той разбрал, че само на чистият Път се дава една друга, допълнителна сила, която насочва човека към Бездънната Божия Мъдрост.
Той разбрал, че силата е в съзнанието и в Духа, а не в живота.
Видял, че човешката светлина е мрачна, мрачна светлина и че тя не води към чистия Път, т.е. към Бога. Разбрал, че всеки има чист и усърден стремеж, но за този стремеж трябва да дойде часът на Истината. Той разбрал, че всяко невежество, което не се учи, навлиза във все по-голям мрак, а това, което усърдно се учи, получава друга сила в себе си, която става убежище. Той разбрал, че чистотата си има родина и това не е църквата, а духовността.
Той видял сигурност в смирението и видял невидимост в покоя. Казва: „В покоя злите духове не те виждат“. Той е разбрал, че покоят е заключена светлина и че смирението също е духовно скривалище.
И така, Александър Кръстников:
В живота няма случайности, има закони.
Лъжовен е изразът „Еди-кой си има късмет“. Всичко е посято преди, късметът идва само като слуга.
Искаш ли да победиш съдбата, натрупай си постъпки и добродетели, и ще успееш.
Натрупай си чистота, която молци не я ядат.
Духовният човек е победил нечистите и тъмни духове в себе си, това е неговият подвиг. Духовният човек е човек на тихата радост.
Бог помага най-много на постоянните усилия, Той се слива с тях и чрез тях започва да ни учи.
В продължение на много усилия Бог се ражда в нас. (Става въпрос за хиляди и милиони усилия, и Бог постепенно и все повече се ражда в нас).
Злите хора са зашеметени, те са загубили компаса на живота си.
Злото ще клюмне и ще се отчае, и ще пита: „А сега накъде?“
Нещата се покоряват само на покорния и смирения човек.
Едно ли си с Бога, ти си завладял Бога.
Критичният човек никога не успява в живота си.
Може ли бъбривият да расте като окултен ученик? – Не! (Тука само накратко ще кажа, че многословието е безумие – бъбривият ученик не може да стане ученик). Приказливостта е пилеене на разум.
Мълчанието е дар, който здраво си служи с меча на Словото и то само при строга нужда. Мълчаливият воюва окултно, в името на едно свято право, което е скрито от погледа на света. Мълчанието води до чистота и острота. Ако умее да мълчи, човек може да се домогне до древната Тайна в себе си и да проникне до неизявената Дълбина в себе си. В трудни времена разумният мълчи и работи, работи и мълчи.
Където е Свободата, там е ясно осъзнатият дълг. Тази Свобода ни налага мълчание и благоговение.
Божественият Дух познава Тайната Наука и с нея запознава само неизменните.
Скришното в тебе трябва да е чисто. Твоята тайна дейност трябва да е като кристален планински поток.
Не забравяй, че всяка дейност подлежи на строг съд.
АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ
2 идея
По Окултен път ние сме без тревога.
Вярата не е сляпа доверчивост, тя е високо, съзнателно доверие.
Човешката глупост е осъдена за вечни времена.
Който работи с търпение, създава условие за гибел на всички свои невидими врагове.
На всяка мъка Любовта отвръща с усмивка; на всяка скръб – с радост.
Всеки, който не обича Божествено и съкровено, е измамник.
Който има Любовта, и без приятели има най-добрия Приятел.
Преди да стане учител, човекът е бил дълго време ученик на Любовта.
Човекът на чистотата е обречен единствено на Бог.
Този, който дава, за да получи благодарност от хората, той не получава Божията благословия.
На Голгота Христос призова човека към съвършенство.
По-добри от благодеянията на човека са скритите благодеяния.
Бог знае много добре всичко, което правиш.
Духовният човек се намира в самообладанието. Самообладанието контролира психиката. Самообладание, значи спокойствие пред бъдещето, пред неизвестността.
Ние честваме герои и победители, но истинският герой е друг – той е умрял тихомълком за Бога и не се смята за герой.
Тези хора, които често се събират за празници, не ги чака нищо добро. (И аз твърдя тази истина.)
Това зло в себе си може да се разпръсне с особено голяма Любов и голяма работа.
Блудна мисъл е тази, когато не се стремиш към чистия Дух. Блудната мисъл, това е стрела на дух-скитник. И макар че той е далеч от плътта, земният магнетизъм го привлича; той праща токове и с това се връща още по-назад в развитието си, но може да повлече и човека.
Светът се храни от гниещи, астрални блата.
Всяка порочна мисъл отнема част от волята на човека и те въвежда в тази стара и тъмна държава, на умрели духове-скитници.
Божественият Дух в тебе има съвсем други трепети.
Бъди свободен Дух!
Който е предвидлив за своето бъдеще, маха изцяло лъжата от своя път.
Кой е Сатана? – Това са всички погрешни пътища.
Тази грамадна Светлина, Христос, е смутила астралния свят. По него време Христос е слизал в Ада, да покаже изхода от змийския кръг на астралния свят.
НИКОЛАЙ РАЙНОВ
3 лекция
Както знаете, един от Богомилите, изключително предано същество.
Николай Райнов е една много богата душа. Това е вглъбен в себе си Дух, живеещ повече в невидимата реалност. Той се опива от древни ръкописи и от забравени книги.
Той е един много стар търсач на Истината. Голямо творчество: около 137 книги, голям търсач във всякакви области – търсач с много широко съзнание. Завършва духовна семинария и рисуване.
Казва: „Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; исках да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; смятах, че моето призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на Семинарията, гдето ме научиха да мълча, да почитам, да съзерцавам, да търся нещо по-голямо и по-горно от човека. Много неволя и бедност изживях, за които се радвам и оттогава започнах да търся опората навътре в себе си. Не се продадох никога на никому. Ходих много из България и чужбина; срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, за които нямам перо. (Той е имал една среща с Учителя във влака, като веднага е разбрал, че става въпрос за нещо огромно). Видях неща, за които нямам перо. Много езици изучих“.
Николай Райнов е нещо уникално в нашата история: духовник, професор, поет, белетрист, драматург, есеист, художник, литературен критик, голям учен, изкуствовед, преводач, моралист, неизтощим разказвач на приказки, вдъхновен фолклорист, декоратор и график, майстор на илюстрацията, теософ и мистик. Роден в село Кесарево, Търновско, през 1889 година.
Прероден богомил и поради това тясно свързан с Богомилското учение. Когато издава „Богомилски Легенди“, това е смутило много хора: рядка книга, много специална, трудна за възприемане – 29 легенди на Боян Мага. Допуснат е в архивите на Малта при богомилските книги първият път; вторият път не е допуснат – има си причини. За него Богомилското Учение е нещо специално. Това са истински Апостоли на Древна Божествена Школа. Както казах, получил достъп до строго пазеното хранилище на Тайната Богомилска библиотека в Малта, в която има много стари и старопечатни Богомилски книги. Отлъчен е от църквата най-вече заради един роман.
И така, Николай Райнов:
Мистиката означава да откриеш Тайния път към самия себе си.
Безкрайната радост свети във вечността.
Девизът му: „Няма религия по-висока от Истината“ – това е стара източна мъдрост.
Мистикът намира Бога чрез своя пряк и стръмен възход.
Който казва „Дух“, той казва „Безсмъртие“.
Религията е път, по който човешката душа търси Бога, а мистиката е път, по който човешката душа намира Бога.
Постоянството в добрата мисъл я прави исполинска сила.
Великата саможертва е само за избрани същества.
Светът не разбира големите Истини, той не ги търпи, защото не може да отиде до тях.
Духовността не е спасение, тя е свобода. Духовният човек няма нужда да чака Спасителя, той е свободен човек.
Ако злото е влязло в сърцето на човека, то не може да бъде прогонено от там с тамян. (Наистина много смешно е да искаш да изгониш дявола с тамян. Тук само ще ви кажа, че в момента дяволът е много съвременен: той вече не само че не бяга от тамян, той го пали и го размахва. Променили са се нещата).
Който е видял благодатната усмивка на Бога, не е живял напразно. И Учителят казва подобно нещо: „Целият живот си струва всичките усилия само за един миг: Бог да ти се усмихне“. Само една малка усмивка, нищо повече – тя разказва Древни неща.
Щом знаеш нещата, не можеш да се гневиш – просто търпиш и си над нещата. Когато търпиш, душата все повече се очиства.
Най-напред свикни да устояваш на дразнежа и да го разтапяш, докато не се е превърнал в гняв.
Грях е лицемерният човек да търси Бога и даже да говори за Него.
Дори и по сатанински път Бог може да води човека към Себе Си и Той никога не е сбъркал. (Значи, ако Бог реши да те мъчи по сатанинския път, Той ще те измъчи много хубаво, по всички правила и чак после ще ти позволи да вървиш в правия Път. Ще бъдеш измъчен до дъно и наистина ще кажеш от цялата си душа: „Господи, тръгвам в този Път истински, но този път истински“, понеже си стигнал до дъното. От дъното по-надолу няма. Ето защо Бог мъчи много съществата – за да може да ги спаси).
Дори и вътре в Мрака има водещи ръце, защото Бог е Царят на Мрака, а не Сатана.
Изменил ли си на Бога, няма да намериш утеха нито в дворец, нито в пустиня.
Аз трябва да разбия нещо в себе си, да си отворя път към себе си. Така трябва да направи всеки човек – да разбие собствената си тъмнина. Голяма е Тайната на вечното дирене, на вечното търсене.
Казва:
Аз много търсих Бога, Който сам бях погребал.
Огнено е кръщението на страшната Тайна.
През Бездна и подвиг се върви към върховно постигане.
Вече не познавам звездите и техния устрем, нито света. Аз ослепях от друго сияние, от Неговото видение. Аз пробих грамадни врати в себе си, в душата си и Слънцето влезе в мен, защото който види Бога, той умира.
НИКОЛАЙ РАЙНОВ
3 идея
В мене умря светът; аз го прибрах в душата си и там го изгорих – остана само пепел.
Когато тази Любов целуне човека, той умира и се завръща в Бога завинаги.
Любовта – блажени са тия, които биват наказани с нея. (Както видяхте, тук той напомня и за кладите; велико благословение е да бъдеш наказан на кладата. Всъщност не е наказание: изглежда като наказание, но е величествено благословение. Бог те иска при Себе Си и те отделя от света).
Любовта, тя иска избраният да изгори в жертвата си, в живота си до край.
В тази целувка, която трае само миг, човекът изпитва безкрая на блаженството.
Сега знам: няма Истина вън от Любовта.
Разбира ли човекът, че мъката е солта на живота, а подвигът е венецът на смъртта?
Спасение няма, освен онова, което идва отвътре и преобразува тялото в душа, а душата в Дух.
Христос казва: „Отче мой, основах царство на самоизкупление и смирените ме последваха“. „Не съм ви учил никога да вярвате, (Николай Райнов цитира ръкописи на Христос) а да постигате, да осъществявате“.
Тази дума „вяра“ е определена за неверници.
Нечестието ще бъде сринато и денят ще дойде за вярващите, но за любещите Бог ще има друг поглед.
В онзи ден, когато цялата земя стане Дух, къде ще търси опора земният човек, земното мислене? – Няма да има опора за него.
Има закон за добрина, има и закон за злина.
Чуйте Истината и вижте позора на своите надежди.
Слънцето няма нужда от похвала на слепец, нито Бог има нужда от признаване на безумец.
Не ви уча да преливате земен живот в небесния, а небесен живот в земния.
Бог трябва да бъде търсен по духовни пътеки. Бог е вътре и Той трябва да бъде търсен с постепенно пречистване на душата. Всичко друго е само измама. Затова, отбягвайте с мисъл нахлуващата страст и тогава ще грабнете нейната сила.
Който владее себе си, е недостъпен за врагове. Власт над себе си е власт над света.
Нима се е родило нещо велико без вихър, и без дълъг и труден път?
АУМЪ
(Елеазар Хараш 03.06.2014)