Вадим Зеланд не е мениджър от „Уолстрийт“, продал своето ферари и поел към Тибет. Не е индийско хипи, озадачено от твърдението, че човекът е произлязъл от маймуната. Той е квантов физик, създал теорията на транссърфинга, която днес има милиони фенове по света.

Какво е транссърфингът – лечебна терапия, езотерично-философско прозрение, рафинирана мистика или авангардна концепция? Но както казва авторът, не е важно какво точно е, важното е, че работи.

Вадим Зеланд разкрива как бихте могли да използвате всемогъщата матрица, също както тя се стреми да ви използва. За тази цел не е необходимо да излизате от наркотичните й мрежи. Достатъчно е да разчупите неписаното правило: „Мисли като всички.“ И тогава за вас няма да има невъзможни неща, нищо че живеете в света на махалата.

от Предговора към книгата на Вадим Зеланд „Няма невъзможни неща“:

Често ми задават въпроса защо, когато четеш книгите за транссърфинга, възниква такова възторжено състояние, при което цветовете изглеждат по-ярки, а невъзможното – възможно. Защо по- късно, когато се върнеш в действителността, тя отново е сива и неподатлива и еуфорията някъде изчезва.

Отговорът е елементарен. Защото така работи Системата – матрицата, в която ние съществуваме. Тя ви сваля на нивото на своите вибрации. За нея е важно вие да се вписвате технически в създадената от нея информационна, производствена и потребителска мрежа.

Животът на човека от Системата не се определя от съдбата му, а от предназначеното за него звено в технологичната верига.

Матрицата не се подчинява на звездите – тя си има свои закони. А елементите й не са господари на своята част – всеки си има свое място.

Ако предназначеното за вас място не ви удовлетворява, не е казано, че ще успеете да го смените. Мечтата ви не интересува Системата – вие трябва да функционирате изправно (да мислите както трябва – да работите както трябва – да бъдете както трябва).

Какво ще стане, ако мислите и действията ви не се подчиняват на общите правила? Бихте могли да напуснете клетката си и да се разхождате из матрицата както ви харесва. Но този факт не е приемлив за Системата.

Впрочем вас какво ви интересува дали нещо й е угодно или не?

Вие сте способни да я използвате в свой интерес, също както тя използва вас. За тази цел изобщо не е необходимо да излизате от нея – достатъчно е да излезете извън рамките на алгоритъма „мисли като всички – прави като всички – бъди като всички“.

Тогава границите на възможното и достъпното лично за вас ще се разширят далеч извън пределите на постижимото и обичайното за всички останали.

Принципите на транссърфинга са своеобразни ключове, с които се отварят забранените врати и ви дават възможност свободно да се разхождате из матрицата. Необходимо е само да ги разбирате, да ги използвате и да ги помните. За да ги разбирате добре, е достатъчно внимателно да прочетете предишните книги за транссърфинга.

В тази книга са събрани основните принципи, обобщени в кратки формулировки. Това ще ви помогне да ги запомните, следователно да ги използвате в нужния момент.

Препрочитайте ги от време на време – поред или разбъркано. Познанието ви постепенно ще се разширява и в един момент ясно и отчетливо ще видите накъде ви води натрапеният ви алгоритъм и къде преминава пътят към вашата мечта.

 

I.   Махалата

Това са енерго-информационни структури, които съществуват във финия свят и се хранят с енергията на хората – главно с енергията на конфликтите и негативните емоции. Хората не си дават сметка, че неволно действат в техен интерес. Раздразненият, загрижен или изплашен човек сякаш изпада в ступор, потъва в проблемите си като в сън и престава да вижда и да осъзнава какво става в неговата реалност. Оказал се във властта на деструктивното махало, човек губи свободата си. И е принуден да живее според неговите закони, да бъде винтче в големия механизъм, независимо дали му харесва или не.

Например Системата се развива като самостоятелна структура въпреки волята на отделните чиновници. Разбира се, влиятелният чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива да са в разрез със законите на Системата, иначе той ще бъде отхвърлен.

Много често хората, изкушени от рекламните трикове на махалото, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем близо до тях.

Отиват в армията и загиват.

Влизат в учебно заведение и усвояват професия, която не им допада.

Постъпват на чужда, но уж престижна работа и потъват в блато от проблеми, свързват живота си с неподходящ човек и после страдат.

Махалата ви призовават да дадете всичко от себе си в служба на нещо или на някого, оставайки равнодушни към собствената си съдба.

На тях не им изнася човек да избира съдбата си. Защото, ако има свобода на избора, той ще стане независим.

На махалата е изгодно да контролират привържениците си, затова измислят все нови начини да ги манипулират. С каквито и оправдания да се прикриват войните, революциите и другите конфликти, същността им е една – това е битка на махалата за спечелване на привърженици.

Начело на човешките пирамиди се поставят фаворитите на махалата.

Не е задължително фаворитът да притежава някакви особени качества. По правило такъв става привърженик, чиито параметри най-оптимално се вписват в структурата на махалото. Ако параметрите му престанат да отговарят на изискванията на Системата, той безжалостно се отстранява.

Главният критерий не е колко добре изпълнява работата си човек, а колко правилно я върши от гледна точка на Системата.

Изпълнявайки волята на махалата, на хората им се струва, че действат по лично убеждение. Но личните им убеждения в по-голямата си част са завладени от махалата. Щом човек се настрои на честотата на махалото, се появява взаимодействие между тях на енергийно ниво, нещо като примка с обратна връзка. Човекът излъчва на резонансната честота на махалото, а то от своя страна подхранва неговата енергия, за да запази влиянието си.

Например махалото на политическа партия провежда агитация, спечелва привърженик и му подава малко енергия – той изпитва чувство за правота, удовлетворение, достойнство и значимост. И е убеден, че контролира ситуацията и че може да избира.

А истината е, че всъщност него са го избрали и са установили контрол върху мислите му. Външно това изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля, но тя изкуствено и незабелязано му е наложена от махалото.

Голяма част от мислите и постъпките на хората се намират в сферата на несъзнателното.

Човек отдава енергията си на махалото, когато излъчва мислена енергия на резонансната му честота. Няма значение дали тя е положителна или отрицателна. Главната задача на махалото е да улови човека, да го хване на тясно, независимо по какъв начин, само и само да владее мислите му.

Ако човек се разбунтува и открито се обяви срещу заробилото го махало, той неминуемо е победен.

Махалото може да бъде победено само от друго махало.

Да се борите активно срещу онова, което не искате, значи да вложите всичките си усилия това да се осъществи в живота ви. Колкото по-силно е вашето желание да избегнете нещо, толкова по-голяма е вероятността да го получите. Навсякъде ви преследва онова, което активно не искате, т.е. страхувате се от него, ненавиждате го и го презирате.

От друга страна, има още много неща, които също не искате, но в дадения момент не ви вълнуват особено. Затова ги няма в живота ви. Но щом пуснете в себе си нежеланото или ви обхване неприязън и се отдадете на това чувство, нежеланото непременно ще се материализира в живота ви.

Да се борите с махало, означава да му давате своята енергия.

Първото и главно условие за успешна борба с махалото е да се откажете да се борите с него. Ако сте обхванати от мисли какво не ви харесва, то ще присъства в живота ви.

Колкото по-активно се съпротивявате срещу досадните махала, толкова по-активно те ще ви преследват. Трябва спокойно да приемете махалото като нещо нормално, като неизбежно зло, а после да се отстраните от него. Когато го пуснете, и то ще ви пусне.

Обикновено хората смътно си представят какво искат. Но всички със сигурност знаят какво не искат. Стремейки се да се отърват от нежелани вещи или събития, мнозина постъпват така, че се получава обратното.

Онова, което ви плаши или го мразите, обикновено владее мислите ви, следователно препълва слоя на вашия свят. Ако не искате да имате нещо, просто не мислете за него, равнодушно го отминете и то ще изчезне от живота ви.

Да изхвърлиш нещо от живота си, не означава да го избягваш, а да го игнорираш.

За да се отървете от нещо, което ви дразни, отначало го приемете (просто „за сведение“), пуснете го да мине през вас и му помахайте с ръка за довиждане. Да го приемете, означава не да го пуснете в себе си, а да признаете правото му на съществуване и равнодушно да го отминете.

На изложбата са представени много картини, които не ви харесват, но не ви идва наум да поискате да ги махнат.

Най-добрата защита срещу махалата е празнотата. Ако съм празен, няма за какво да се захванат. Не влизам в играта на махалото, но и не се опитвам да се защитя от него. Просто го игнорирам. Неговата енергия прелита край мен, без да ме засегне, и се разсейва в пространството. Играта му не ме вълнува, не ме трогва, аз съм празен за него. Просто си кажете: „Майната му!“ – и то ще изчезне от живота ви.

Техниката на мекото отстраняване е следната: на първата атака на махалото отговаряте със съгласие, после дипломатично отстъпвате или незабележимо насочвате движението в нужната ви посока.

Важно е навреме да си спомните, че всъщност махалото се стреми да източи енергия от вас.

Ако си поставите за цел да си създадете навика да помните, с течение на времето ще си изработите имунитет срещу провокациите му.

Попаднете ли в ситуация, в която ви е известен стандартният сценарий на развитието на събитията, направете нещо – няма значение какво – извън сценария. Махалото ще спре.

Опитайте се да реагирате неадекватно поне на дребните неприятности.

Поиграйте си на замяна: на страха с увереност, на унинието с ентусиазъм, на негодуването с равнодушие, на раздразнението с радост.

Енергията на спряното махало преминава във вас. Щом сте се справили с проблема, вие сте станали по-силни. Следващия път това няма да е проблем за вас.

Нестандартните и гениалните решения идват тогава, когато човек се освобождава от махалото и се сдобива със свободата да мисли в друга насока.

Необходимо е при всяко досадно обстоятелство да помните, че махалото се стреми да се закачи за вас.

Щом си спомните за това, можете да направите съзнателен избор: да дадете енергия на махалото, като изригнете отрицателните си емоции, или да го оставите с празни ръце и да победите. Ако си спомните, не е трудно да го провалите или да го спрете. Ние винаги несъзнателно даваме енергия на махалата.

Отдайте се в аренда. Действайте както обикновено в такива случаи, но не като участник в играта, а като страничен наблюдател. Погледнете ситуацията отстрани.

Ако сте се сблъскали с проблем или пречка, разберете отношението си към тях. Не позволявайте проблемът да ви изплаши.

За начало си спомнете, че винаги съществува много просто решение, но искат да ви натрапят сложното.

Необходимо е да промените обичайното си отношение към проблема с противоположното и той или ще изчезне от само себе си, или ще го решите бързо и лесно. Посрещайте всеки проблем не като препятствие, което е нужно да преодолеете, а като част от пътя за изминаване. Нека във вас няма място за проблема, бъдете празни за него.

Махалата не преследват никакви цели, тъй като не притежават осъзнато намерение и разум, не замислят нищо. Те приличат на паразитни растения, които са оплели цялата планета, но не нарочно, а естествено, както всички паразити.

Махалата са втората цивилизация на Земята, и то много по-могъща, защото тихо и незабелязано управляват първата.

Вредните навици се инициират от тях.

Например пушенето не е физиологична зависимост, а ритуал, кукичка, за която ви дърпа махалото. За да се откачите, е необходимо да превключите на друга програма – здравословен начин на живот. Също както можете да се отървете от натрапчива мелодия в главата ви, като си затананикате друга.

Не е нужно да се борите с махалото, когато ви принуждава да изпълнявате обичайния ритуал.

Нужно е само да прехвърлите вниманието си на нещо друго, да разчупите стария алгоритъм.

Вашата свобода е независимостта ви от чужди за вас махала.

Но има и такива, които са полезни точно на вас. Това са вашите махала.

Те не са абсолютно зло за човека, при условие че той действа осъзнато. Въпросът е само как да не се поддава на влиянието им, а съзнателно да ги използва в свой интерес.

 

II.    Вълната на успеха

Не е достатъчно да не пускате в себе си негативната енергия. Необходимо е и да не излъчвате такава. Например в яда си сте навикали някого. Бъдете сигурни – след това непременно ще имате някаква неприятност или проблем. Щом пуснете в себе си негативна енергия, в живота ви ще се появят неприятности. Излъчвате ли негативна енергия, тя ще се върне към вас като бумеранг.

Винаги имаме онова, което е завладяло мислите ни. Те се връщат при нас.

Ако сте благодарни на онова, което имате, и изпитвате любов към заобикалящите ви вещи, вие излъчвате позитивна енергия. В такива моменти транслирате в околния свят позитивни колебания и те непременно ще се върнат при вас. Птицата на щастието няма нищо против да кълве зрънца от ръката ви. Няма нужда да я улавяте. Достатъчно е да не я прогоните.

Хората наистина имат свободата да избират своето щастие и късмет.

И същевременно не са свободни от махалата, които ги отклоняват от вълната на успеха.

За да се сдобиете със свобода на избора, е необходимо да излезете от играта, натрапена ви от махалата.

Да дадете воля на негативната мислена въртележка, означава да влезете в играта на деструктивното махало и да излъчвате енергия на неговата честота. Това е много лош навик.

Във ваш интерес е да го смените с друг – съзнателно да контролирате мислите си. Откажете се от недоволството и неприемането. Винаги и във всичко може да се открият добри страни и поводи за малка радости.

Всеки път, когато разумът ви не е зает с нещо конкретно – например пътувате в градския транспорт, разхождате се или извършвате работа, която не изисква концентрация на вниманието ви, включвайте позитивни мисли. Създайте си навик да обръщате внимание на всичко хубаво и позитивно. Щом видите, прочетете или чуете за нещо хубаво, приятно и обнадеждаващо, фиксирайте го в мислите си и му се порадвайте.

Не мислете за това, което не сте постигнали, а какво искате да постигнете – и ще го получите. Постоянно си повтаряйте какво искате да имате. Винаги получаваме онова, което е завладяло мислите ни.

Нужно е да поддържате у себе си празнично пламъче, да лелеете това усещане. Наблюдавайте как животът ви се променя към по-добро, улавяйте се за всяка сламка радост, търсете във всичко положителни знаци.

Необходимо е да помните всяка минута, че се занимавате с транссърфинг, че съзнателно вървите към мечтата си, следователно управлявате съдбата си. Дори само това ви дава спокойствие, увереност и радост, т.е. празникът винаги е с вас.

Радвайте се на всичко, което имате в момента. Това не са празни думи.

Понякога обстоятелствата се подреждат така, че е много трудно човек да бъде доволен. Но от чисто практична гледна точка не е полезно да изразявате недоволство. Нали искате да попаднете на такива жизнени линии, където всичко ви е наред? А как ще попаднете там, ако излъчването ви е изпълнено с недоволство?

Не допускайте лошите новини в сърцето и в живота си. Затваряйте се за лошите и се отваряйте за добрите новини.

Необходимо е да забелязвате и да опазвате и най-малките позитивни изменения. Това са предвестници на вълната на успеха. Щом чуете и най-дребните обнадеждаващи новини, не ги забравяйте веднага, както правехте преди, а ги обсъждайте, улавяйте ги, радвайте им се.

Когато сте в добри отношения със себе си и със заобикалящия ви свят, вие транслирате хармонично излъчване, създавате около себе си област на хармонични колебания, където всичко се нарежда успешно.

Позитивната нагласа винаги води до успех и съзидание. Когато усещането за празник ви стане навик, тогава постоянно ще сте на гребена на вълната на успеха. Поредица от успехи ще имате само в случай, че бъдете изпълнени с първия успех.

Ако сте настроени враждебно към света, и той ще ви отговори със същото. Щом постоянно изразявате недоволство, ще имате все повече поводи за това. Ако в отношението ви към действителността преобладава негативизмът, светът ще ви показва най-лошото си лице. И напротив, позитивното ви отношение ще променя живота ви към по-добро.

Човек получава онова, което избира.

Колкото по-лошо мисли той за света, толкова по-лош става светът за него. Колкото повече се разстройва от неуспехите, толкова по-лесно идват те при него. Ако човек е избрал такъв начин на съществуване, той всеки ден практикува обратен транссърфинг: плъзга се по онези жизнени линии, където го очаква същински ад.

Заемете противоположната позиция: напук на всичко се радвайте на неуспехите, откривайте в тях макар и трошица полза – това винаги е възможно.

Необходимо е упорито да се придържате към нагласата за позитивизъм, да се откажете от стария навик да се разстройвате и ядосвате по всеки повод, радвайте се на всяка проява на вашия свят.

Това, разбира се, е необичаен начин на поведение. Но нали и целта е необичайна – да станете джин, който изпълнява собствените си желания.

Нима това може да се постигне с обичайните методи? Приемайки и транслирайки негативна енергия, вие създавате собствения си ад. Приемайки и транслирайки позитивна енергия, създавате своя рай.

 

III.  Равновесието

Хората сами си създават проблеми и пречки, а сетне изразходват сили, за да ги преодоляват. Когато се придава твърде голямо значение на нещо, възниква излишен потенциал. Действията на равновесните сили за отстраняване на този потенциал пораждат огромната част от проблемите. Човек често получава резултат, диаметрално противоположен на намерението си, като изобщо не разбира какво става. Оттук и усещането, че действа някаква необяснима зла сила, нещо като „закон на световното зло“.

Който не умее да си почива, той не умее и да работи. Ако чувствате, че сте уморен или работата ви е станала тегоба, необходимо е да намалите темпото или да смените работата. Прекомерните усилия непременно ще доведат до отрицателен резултат.

Когато отидете на работа, отдайте се под аренда – ръцете и главата си, но не и сърцето. Ефективността ви забележимо ще нарасне, когато премахнете излишните потенциали и се откачите от махалата. Отдавайки се под аренда, работете безупречно. Не допускайте грешки, за които биха могли да ви обвинят в безотговорност. Да се отдадете под аренда, не означава да сте разхайтени и безотговорни. Това означава да полагате всички сили, без да създавате излишни потенциали, но да изпълнявате всичко, което се изисква от вас.

Във всяка ситуация, където сте се отдали под аренда, е необходимо да изпълнявате стриктно задълженията си, за да не могат да ви упрекнат. Не вие, а вашият вътрешен наблюдател – Надзирателят, трябва да следи дали сте безупречен. Иначе отново ще потънете в играта. Вътрешният Надзирател няма нищо общо с раздвоението на личността. Просто във фонов режим отбелязвате какво и как правите.

Безполезно е да криете недостатъците си, а е много трудно да ги отстраните. Резултатът е точно обратен и ситуацията още повече се задълбочава. Например – опитвайки се да скрива своята свенливост, човек става още по-закрепостен или обратното – прекадено разхайтен.

Но ако сте неудовлетворени от постиженията си само дотолкова, че това става подтик за самоусъвършенстване, равновесието не се нарушава.

В случай на недоволство от себе си вие влизате в противоречие с душата си, а ако сте недоволен от света, се конфронтирате с много махала. Това означава, че равновесните сили се стремят да намалят влиянието ви върху околния свят. Действайки срещу деструктивното махало, което е предизвикало недоволството ви, само ще си навредите. Не е нужно да бъдете кротка овчица, но и не бива да влизате в открита конфронтация с околния свят.

Навикът да се изразява недоволство от различни дреболии, е безкрайно вреден. И обратното – навикът да изпитвате малки радости по различни, дори незначителни поводи е много полезен. Изводът е: необходимо е да смените стария си навик с нов.

Ако си поставите за цел във всяко отрицателно според вас явление да откриете положителни моменти, това ще стане много лесно и можете да го превърнете в игра. Ще забележите, че от време на време забравяте, че сте искали да смените навика си. Това е неизбежно, защото навикът се е вкоренил във вас. Щом се разсеете, махалото веднага ще намери повод да ви разстрои и няма да забележите как ще го нахраните с енергията си. Не се отчайвайте.

Ако намерението ви е твърдо, ще постигнете своето и деструктивните махала в края на краищата ще ви оставят на мира. Просто е необходимо по-често да си напомняте за намерението си.

В случай че наистина ви е споходила беда, когато не е естествено да се радвате, вземете пример от цар Соломон. Казват, че той е носел пръстен с печат, обърнат навътре, така че никой не можел да види какво е написано там. Когато се сблъсквал с беда или трудно разрешим проблем, обръщал пръстена и поглеждал печата. Там било написано: „И това ще мине“.

Идеализирането е обратната страна на недоволството. Да идеализираш нещо, значи да го надценяваш, да го издигнеш на пиедестал, да му се покланяш и да си създадеш кумир. Действието на равновесните сили ще предизвика „развенчаване на митовете“.

Любовта, създала и управляваща света, се отличава от идеализирането с това, че тя е безстрастна. Безусловната любов е без право на притежание, тя е възхищение без преклонение, каквото и да означава това.

Безусловната любов не създава отношения на зависимост между онзи, който обича, и предмета на любовта му.

Щом има отношения на зависимост (ако ти така, аз пък иначе), равновесието се нарушава. Така става и в случаите, когато нещо се сравнява или противопоставя на друго. Всички конфликти се базират на сравняване и противопоставяне. Където има противопоставяне, равновесните сили непременно се включват да отстранят излишния потенциал. И тъй като вие създавате този потенциал, действието на равновесните сили ще бъде насочено преди всичко срещу вас.

Ако непрекъснато хвалите детето си, то ще започне да капризничи. А щом му се подмазвате, то ще ви презира или поне няма да ви уважава. Най-добрият принцип за възпитание и отношение към децата (и не само), с който не се създават излишни потенциали, е да се отнасяте с тях като с гости – т.е. да им дадете своето внимание, уважение и свобода на избора, като същевременно не им позволявате да ви се качат на главата.

Безусловната любов не създава излишни потенциали и отношения на зависимост, но практически не се среща в чист вид. С чистата любов се смесва желанието да притежаваш на всяка цена. Трудно е да се откажеш от правото да притежаваш – то е напълно естествено и нормално, докато не премине границата.

Колкото по-силно е желанието за ответна любов, толкова по-силно е действието на равновесните сили. За да получиш взаимност, трябва просто да обичаш, а не да се мъчиш да бъдеш обичан.

Чувството за справедливост постоянно ни подтиква да критикуваме различни хора. Но това бързо ни става навик и мнозина с времето се превръщат в професионални обвинители.

Осъждането на другите за мисли и действия, ненасочени лично срещу нас, е вреден навик. В повечето случаи и понятие си нямате какво е накарало човека да постъпи точно така. Може би на негово място вие бихте постъпили още по-лошо?

Ако осъждате друг човек само защото не ви харесва как е облечен, вие самите слизате с едно стъпало по-долу от него по стълбицата „добър – лош“, защото излъчвате негативна енергия. Никога не презирайте хората за каквото и да било. Това е най-опасният вид осъждане, защото поради действието на равновесните сили вие можете да се окажете на мястото на онзи, когото презирате.

Ако човек се гордее с успехите си или е самовлюбен, няма нищо лошо. Неутралната любов към себе си е самодостатъчна, защото никому не пречи. Равновесието се нарушава само в случай, че на преувеличената самооценка се противопоставя презрително отношение към чуждите слабости и недостатъци или просто скромни постижения. Тогава любовта към себе си се превръща в самолюбие, а гордостта – в тщеславие. Резултатът от действието на равновесните сили ще бъде перване по носа.

Сравнявайки се с обкръжението си, човек се опитва да доказва на света колко е важен. Но подобно самоутвърждаване е илюзорно. Когато човек се стреми да заяви пред света колко е важен, енергията се изразходва за поддържане на изкуствено създаден излишен потенциал. И обратното – самоусъвършенстването развива реални качества, затова енергията не се хаби напразно и не създава вреден потенциал.

Всяка неприятност е аномалия, а не нормално явление.

Откъде се взема досадната неприятност и защо се случва именно на вас, често е невъзможно да се определи логично. Повечето дребни и големи неприятности са предизвикани от действията на равновесните сили за премахване на вашите излишни потенциали. Необходимо е да насочите намерението си за развиване на качествата си, без да се тревожите за положението си на стълбицата на превъзходството.

Отказвайки се от превъзходството, вие го получавате.

Крайната степен на превъзходството е, ако си въобразите, че сте способни да контролирате околния свят. Колкото и високо положение да заемате, от подобна позиция в крайна сметка ще изгубите. Като се опитвате да промените света, вие силно нарушавате равновесието. Намесвайки се активно в една или друга степен в устройството му, можете да засегнете интересите на множество хора, които не са доволни от действията ви.

Вашата съдба действително е във вашите ръце, но в смисъл че вие можете да избирате, а не да променяте.

Подценяването на собствените качества представлява превъзходство с обратен знак. Когато се сблъскат с важността, равновесните сили се насочват да я съборят от пиедестала. А при комплекса за непълноценност те принуждават човека да се опитва по всякакъв начин да повиши изкуствено подценените си качества. Обикновено равновесните сили действат пряко, без да се грижат за тънкостите на човешките отношения.

Ето защо се получава така, че човек обикновено се държи неестествено, като още повече подчертава онова, което се опитва да скрие.

Например тийнейджърите се държат дръзко, за да прикрият неувереността в себе си. Стеснителните могат да се държат нахално, за да скрият това си качество. Хората с ниска самооценка, желаейки да се покажат от най-добрата си страна, се държат сковано и изкуствено. Във всички случаи борбата със собствените комплекси причинява още по-неприятни последици от самия комплекс.

Не си въобразявайте, че всички са се вторачили във вашите недостатъци. Всъщност всеки е загрижен за собствената си персона, затова спокойно можете да свалите от плещите си това бреме. Излишният потенциал ще изчезне, равновесните сили ще престанат да влошават положението и можете да насочите освободилата се енергия за развитие на качествата си.

Недостатъците се компенсират с други качества.

Например липсата на красота се замества от чар, неумението за общуване – с умението да се изслушва.

Един съвет за срамежливите хора: пазете това свое качество като съкровище. Вярвайте ми, свенливостта притежава скрит чар. Когато престанете да се борите с нея, тя вече няма да изглежда неуместна и ще забележите, че хората изпитват симпатия към вас.

Измислената потребност да бъдеш „необикновен“ тласка хората да подражават на онези, които са си спечелили това прозвище. Лекомисленото копиране на чужд сценарий не е нищо повече от пародия. Лидер става само онзи, който живее съобразно със своето кредо.

Всеки си има сценарий. Достатъчно е просто да си изберете кредо и да живеете съобразно с него. Не е необходимо да подражавате на някого — вие самите си поставяте достойна оценка, знаете какво да правите и не се опитвате никому нищо да доказвате.

Колкото по-силно е желанието ви, толкова по-малка е вероятността да получите желаното. Когато толкова силно искате да получите нещо, че сте готови да поставите всичко на карта, вие създавате огромен излишен потенциал, нарушаващ равновесието. Равновесните сили ще ви изхвърлят на такива жизнени линии, където няма и помен от предмета на вашето желание.

Най-голям потенциал възниква, когато силното желание преминава в зависимост от предмета на желанието.

Обикновено се създават отношения от рода на: „Ако постигна еди-какво си, положението ми коренно ще се подобри“; „Ако не постигна еди-какво си, животът ми става безсмислен“; „Ако направя това, ще покажа на себе си и на всички колко струвам“; „Ако не направя това, нищо не струвам“; „Ако получа еди-какво си, ще бъде прекрасно“; „Ако не получа еди-какво си, ще бъде много лошо“. И така нататък, в различни вариации.

Бездейното изгарящо желание представлява излишен потенциал в чист вид. Той виси в енергийното поле и в най-добрия случай безполезно изразходва енергията на страдащия, а в най- лошия – привлича различни неприятности. Желанията на измъчващия се не подлежат на изпълнение. Едва тогава, когато желанието се превръща в твърдо намерение да имаш и да действаш, то се изпълнява. Ако сме убедени, че за всичко в този свят трябва да се плаща, нищо няма да ни дойде даром. А всъщност плащаме само за излишните потенциали, които самите ние създаваме.

В пространството на варианти всичко е безплатно.

За да преминем върху жизнена линия, където желаното се превръща в действителност, е достатъчна единствено енергията на чистото намерение. Чистото намерение е единството между желание и действие, когато липсва значимост. Например свободното намерение да отидеш до будката за вестници е чисто.

Колкото по-голяма е значимостта на събитието, толкова по-вероятно е да се провалите, ако придавате твърде голямо значение на онова, което имате, и ви е много скъпо. Тогава най-вероятно равновесните сили ще ви го отнемат. Когато онова, което искате да получите, също означава много за вас, тогава вероятно няма да го получите.

Необходимо е съзнателно да свалите летвата на значимостта, на важността. Вървете към целта си, сякаш отивате до будката за вестници.

Силното желание да избегнете нещо е логично продължение на недоволството от околния свят или от самия себе си. Колкото по-силно е желанието да го избегнете, толкова по-мощен е излишният потенциал. Колкото повече не желаете това, толкова по-голяма е вероятността за сблъсък. Нещо повече, когато мислите за онова, което не искате, излъчвате енергия на честотата на линията, където то непременно ще се случи.

Винаги получавате онова, което активно не желаете.

По-добре съзнателно се откажете от неприемането, за да не създавате потенциал.

Да допуснем, че посред нощ ви събуждат съседите. Искате да спите, сутринта трябва да отидете на работа, а в съседния апартамент кипи веселба. За да решите този проблем, можете да приложите метода на проваляне или угасяне на махалото. Когато се отнесете към ситуацията с ирония, то ще затихне, ще го „угасите“. А можете изобщо да го игнорирате, да не проявявате никакви емоции и интерес. Тогава ще го провалите, пък и потенциал няма да възникне. Ще ви успокои знанието, че имате избор и знаете как да го използвате. Скоро съседите ще притихнат.

Ако нещата са съвсем зле, плюйте на важността, отърсете се от отношението на зависимост и упорито транслирайте положителна енергия. Колкото по-зле е сега, толкова по-добре ще е после – така можете да определите ситуацията, ако смятате, че сте претърпели поражение.

Радвайте се! В този случай равновесните сили са на ваша страна, защото тяхната задача е да компенсират лошото с добро. Както не може през цялото време да е добре (макар че кой знае?), така и не може през цялото време да е зле.

Чувството за вина е най-силният излишен потенциал. Разплатата винаги ще е наказание в една или друга форма. Комплексът за вина може да вгорчи живота ви, защото човек постоянно е подложен на действието на равновесните сили, т.е. всевъзможни наказания за измислените му провинения.

Равновесните сили нямат понятие за какво ни наказват или награждават. Те единствено отстраняват създадените нееднородности в енергийното поле.

Чувството за вина непременно създава сценарий за наказание, и то без съзнанието ви да участва. В най-добрия случай ще се порежете или ще се ударите леко, или ще се появят някакви проблеми. В най-лошия може да има нещастен случай с тежки последици. Чувството за вина донася само разрушение, в него няма нищо полезно и съзидателно.

Не бива да се измъчвате от угризения на съвестта –това няма да помогне. По-добре постъпвайте така, че после да не изпитвате чувство за вина. А ако вече го изпитвате, безсмислено е да се мъчите напразно, никому няма да стане по-добре от това.

Библейските заповеди не са препоръки за това как трябва да се държим. Те ни съветват как да постъпваме, за да не нарушаваме равновесието и да не се въвличаме в неприятности. Ние с остатъците си от детската психология ги възприемаме така, сякаш мама ни казва да не правим пакости, защото ще ни накаже в ъгъла. Никой няма намерение да наказва съгрешилите хора. Като нарушават равновесието, те сами привличат проблемите. И заповедите само предупреждават за това.

Чувството за вина е нишката, чрез която махалата – и особено манипулаторите – командват човека.

Манипулаторите са хора, които действат по формулата: „Длъжен си да правиш каквото ти казвам, защото си виновен“ или „Аз съм по-добър от теб, защото ти не си прав“. Те се опитват да вменят на своя „подопечен“ чувство за вина, за да се сдобият с власт над него. Външно изглеждат

„непогрешими“. Винаги говорят правилните думи, затова и винаги са прави. Не им позволявайте да ви въвлекат в тази игра.

Не трябва да се оправдавате пред никого, никому за нищо не сте длъжни. Ако наистина имате вина, понесете си наказанието, но не носете вината вътре във вас. Откажете се от склонността да се оправдавате. Тогава манипулаторите ще разберат, че няма за какво да се закачат, и ще ви оставят на мира. Вземете си обратно правото да бъдете себе си и станете от пейката на подсъдимите.

Никой няма да посмее да ви осъди, ако не се чувствате виновни.

Единствено вие самите доброволно можете да предоставите на другите привилегията да бъдат ваши съдници.

Храбрите хора не се измъчват от угризения на съвестта и не страдат от чувство за вина. Няма от какво да се страхуват, защото живеят съобразно със своето кредо.

На жертвата е присъща съвсем друга позиция: не съм сигурен, че постъпвам правилно, могат да ме обвинят, всеки може да ме накаже. Чувството за вина, дори и най-дребното, дори и скрито надълбоко, отваря подсъзнателната врата за наказание.

Ако аз изпитвам чувство за вина, значи потенциално съм съгласен, че крадецът или бандитът имат право да ме нападнат, затова се страхувам. Ако човек изпитва чувство за вина, той се стреми да задържи в себе си негативната енергия и създава излишен потенциал. Искайки извинение, той пуска на свобода този потенциал и позволява на енергията да се разпръсне. Молбата за прошка, признаването на грешките, потулването на греховете, изповедта – всичко това са методи за отърваваме от потенциала на вината.

Когато си купува по един или друг начин индулгенция, човек пуска на воля създадения от самия него потенциал на вината и му олеква. Необходимо е обаче да внимава покаянието да не премине в зависимост от манипулаторите.

Отказването от чувството за вина е най-ефикасното средство за оцеляване в агресивна среда – в затвора, в бандата, в армията, на улицата. В престъпния свят действа негласното правило: „Не вярвай, не се страхувай, не моли“. Това правило приканва да не се създават излишни потенциали. Можеш да опазиш безопасността си, като демонстрираш сила.

В света, където оцелява най-силният, това правило работи. Но много по-ефикасно е да се изключи от подсъзнанието потенциалната възможност за наказание.

Личната независимост и достойнство са по-ценни от силата. Ключът към собственото достойнство е липсата на чувство за вина. Истинската лична сила не се състои в способността да хванеш някого за гърлото, а доколко личността може да си позволи да бъде освободена от чуждо влияние.

Не бива да се борите с чувството за вина. Достатъчно е просто да си позволите да живеете съобразно с вашето кредо.

Никой няма право да ви съди.  Вие имате право да бъдете себе си.

Трудно е да обичаш парите, без да се стремиш да ги притежаваш, ето защо тук практически е невъзможно да се избегнат отношенията на зависимост. Можете само да се мъчите да ги сведете до минимум. Радвайте се, когато при вас дойдат пари. Но в никакъв случай не се тръшкайте, че са малко или ги губите, иначе ще стават все по-малко.

Ако човек не печели много, типичната му грешка е да мърмори, че парите вечно не му стигат.

Параметрите на подобно излъчване съответстват на бедните жизнени линии.

Парите не са средство, а съпътстващ атрибут по пътя към целта. Не се тревожете за тях, те ще дойдат сами.

Не мислете за пари – мислете само за онова, което искате да получите. Целта не се постига с помощта на парите, те идват по пътя към целта.

Не бива да се безпокоите, когато харчите пари. По този начин те изпълняват своята мисия. Щом сте решили да ги изхарчите, не съжалявайте. Стремежът да трупате пари и да ги харчите колкото се може по-малко, създава силен потенциал. Натрупва се на едно място и не отива никъде. В такъв случай има голяма вероятност да изгубите всичко.

Необходимо е разумно да харчите парите, за да има движение. Където няма движение, се появява потенциал. Не напразно богатите се занимават с благотворителност. Така намаляват излишния потенциал на натрупаното богатство.

Една от главните пречки за изпълняване на желанието е изкуствено създадената важност. Тя възниква там, където на нещо се придава прекомерно голямо значение. Мнозина строят стена върху фундамента на важността, а сетне се опитват да я прескочат или да я пробият с глава. Важността е излишен потенциал в чист вид, при чието отстраняване равновесните сили създават проблеми на онзи, който е сътворил този потенциал.

Вътрешната, или собствената важност се проявява като надценяваме на качествата или недостатъците ни. Формулата й звучи така: „Аз съм важна персона“ или „Изпълнявам важна работа“. Външната важност също се създава от самия човек, когато той придава излишно значение на обект или събитие от външния свят. Формулата й е: „За мен еди-какво си има голямо значение“ или „За мен е много важно да направя еди-какво си“.

Представете си, че трябва да преминете по греда, поставена на земята. Нищо по-лесно. А сега трябва да преминете по същата греда от единия до другия покрив на две високи сгради. Това за вас е много важно и не можете да се убедите в обратното. Единственият начин да премахнете външната важност е подсигуряването. За всеки конкретен случай то е различно. Главното е да не поставяте всичко само от едната страна на кантара. Трябва да имате някакъв противовес, защита, резервен план.

За да влезете в равновесие с околния свят и да се освободите от махалата, е необходимо да намалите важността. Постоянно трябва да се контролирате колко важно възприемате себе си и околния свят.

Вътрешният Надзирател не бива да спи. Ако се сблъскате с проблемна ситуация, постарайте се да определите къде прекалявате, на какво придавате излишно голямо значение.

Не преодолявайте препятствията ~ намалете важността.

Да намалите важността, не означава да се превърнете в мраморно изваяние. Безполезно и ненужно е да се борите с емоциите. Ако се опитвате да се сдържате и външно сте спокойни, докато вътре във вас всичко ври и кипи, излишният потенциал още повече се задълбочава.

Емоциите се раждат от отношението, ето защо трябва да промените отношението си. Чувствата и емоциите са следствие, причината е само една – важността.

Да предположим, че в живота ми се е случило важно събитие – някой се е родил, починал е, има сватба или друго нещо. Това важно ли е за мен? Не. Безразлично ли ми е? Също не. Схващате ли разликата? Просто не създавам от това проблем и не тормозя себе си и околните. Да намалите важността, не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги потиснете. Необходимо е да се премахне причината – отношението. Да осъзнаете, че важността няма да ви донесе нищо друго освен проблеми, а после целенасочено да я намалите. Намаляването на важността не само значително ще съкрати проблемите в живота ви. Отказвайки се от външната и вътрешната важност, вие получавате съкровище – свобода на избора.

Ама как, ще попитате, нали съобразно с първия принцип на транссърфинга ние имаме свобода на избора? Да, имате го, но не можете да го използвате.

В този свят всички ние не означаваме нищо. И същевременно имаме достъп до всички богатства на света. Човек не вижда причинно-следствената връзка между създадената важност и проблемите, затова му се струва, че светът поначало е враждебна среда, където никак не е лесно да получиш желаното. А всъщност единственото препятствие по пътя към изпълняване на желанието е изкуствено създадената важност.

Намаляването на външната важност няма нищо общо с пренебрежението и подценяването. Напротив, пренебрежението е важност с обратен знак. Нужно е да се отнасяте просто към живота. Да не го пренебрегвате, но и да не го разкрасявате. Намаляването на вътрешната важност няма нищо общо със смирението и самоунижението.

Позволете си лукса да бъдете себе си. Не превъзнасяйте и не подценявайте качествата и недостатъците си.

Стремете се към вътрешен покой; вие не сте важни и не сте незначителни.

Ако положението ви много зависи от някакво събитие, намерете си осигуровка, резервен вариант. Във всеки конкретен случай той ще бъде различен. Просто си задайте въпроса какво в дадения случай може да ви подсигури. Помнете, че е безполезно да се борите с равновесните сили.

Страхът или вълнението не бива да се потискат.

Само подсигуряването или резервният вариант могат да намалят важността. Никога не поставяйте всичко на една карта, колкото и печеливша да е тя.

Единственото, което не създава излишен потенциал, е чувството за хумор, способността да се смееш над себе си и над другите – беззлобно, без да ги обиждаш. Само то няма да ви позволи да се превърнете в безчувствен манекен. Хуморът е самото отрицание на важността, нейна карикатура.

При решаването на проблемите е необходимо да спазвате едно златно правило. Преди да се заемете с решаването, е необходимо да намалите важността. Тогава равновесните сили няма да ви пречат и проблемът ще се реши лесно и просто.

За да намалите важността, отначало е необходимо да си спомните и да си дадете отчет, че проблемната ситуация е възникнала вследствие на важността. Спрете за миг, освободете се от хипнотичното състояние и си спомнете какво представлява важността. След това целенасочено променете отношението си към предмета на важността.

Това не е трудно. Защото знаете, че важността само пречи.

Най-трудното е навреме да си спомните, че се люшкате между външната и вътрешната важност. За тази цел ви е необходим Надзирател – вътрешен наблюдател, който постоянно следи вашата важност.

Внимавайте за важността винаги когато се подготвяте за някое събитие. Най-хубава рецепта е спонтанността, импровизацията, лековатото отношение. Подготовката трябва да се състои единствено в подсигуряването. В никакъв случай не бива „да се готвите сериозно и грижливо“ – това засилва важността.

Пасивното преживяване още повече я засилва. Потенциалът на важността се разпръсва с действие. Не мислете, а действайте.

Ако не ви е възможно да действате, не мислете. Прехвърлете вниманието си върху друг обект, пуснете ситуацията.

Ако зациклите на принципа на равновесието и се опитвате да го следвате фанатично, с това само ще го нарушите. Представете си, че на стоножката й обясняват подробно как да ходи. От това обяснение тя окончателно ще се обърка и няма да може да помръдне.

Във всичко трябва да има мярка.

Позволете си понякога мъничко да нарушите равновесието, нищо страшно няма да стане.

Главното е стрелката на важността да не мине границата.

…

От книгата