Христина Вълчанова е родена в Асеновград. Завършила е “История” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специализира “Археология”. Като млад специалист започва работа в отдел “Археология” в Окръжния исторически музей в Смолян. Издирва обекти за създаване на археологическата карта на Смолянски окръг, с акцент и на пещерната археология. Дългогодишен изследовател. Работила изцяло на територията на Родопите. Проучва предимно праисторически обекти и обекти, свързани с ранната история на тракийските племена в районите на Златоград, Рудозем, Доспат, Баните… Дългогодишен изследовател е на прочутата Харамийска дупка в Триградското ждрело, където открива много артефакти, свързани с първите обитатели. По-следните години прави проучвания в района на община Девин. Участва в научни конференции и национални експедиции. Резултатите от проучванията публикува в научни и научнопопулярни издания.
– Защо толкова ви интересуват светилищата в Родопите?
– Тези обекти в пещери и на скали ги наричам местата на силата, защото са разположени на чисти, с положителна геомагнитна енергия места. Такова светилище на един висок връх до село Осиково открих миналата година, а през тази започна неговото проучване. Това е типично скално светилище, където са почитани Богът Слънце и скалата като реминисценция на Богинята майка.
– Г-жо Вълчанова, през това археологическо лято извършихте разкопки в село Осиково, какво открихте?
– Районът на Осиково ме изненада с разнообразието и голямата концентрация на археологически обекти. Тук като по учебник може да се проследи развитието на селищния живот с неговите елементи от края на IV хил. пр.Хр. до наши дни. При теренните издирвания събрахме информация за над 50 обекта, 25 от които бяха регистрирани в електронната археологическа карта на България. Остават още двадесетина, които също ще бъдат документирани през този сезон, а се надявам да открием и нови. Оказа се, че тук има седем големи селища, свързани с тракийско присъствие от 6-и век преди новата ера, от желязната епоха до ранното средновековие, има останки и от селища на траките.
-А коя е най-съществената находка, която буди интерес у вас като археолог?
– През цялото си битие на археолог се интересувам от духовната култура на планинското население. Проучвала съм светилища в пещери и на открито. Наричам ги местата на силата, защото са разположени на чисти, с положителна геомагнитна енергия места. Такова светилище на един висок връх до село Осиково открих миналата година, а през тази започна неговото проучване. Това е типично скално светилище, където са почитани Богът Слънце и скалата като реминисценция на Богинята майка.
За сега артефактите показват, че е съществувало 17 века (1500 пр.Хр. – II в. сл.Хр.) след Христа. Един показател за силата на това светилище е фактът, че само на 27 кв. м, при достигната дълбочина от един метър, бяха събрани 12 000 фрагмента от керамични съдове, над 500 кг керамика. В тях поклонниците са носили храна и течности като дар към почитаните сили. Обредът е повелявал да се счупят съдовете при ритуала, затова има толкова много фрагменти и цели съдове липсват.
Дарявали са и скъпи за тях лични предмети, в които са кодирали молитвите си. Така например мъжете са оставяли свое оръжие, а жените накити или „женския“ инвентар от къщите си – тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено и мъниста, копия на олтари. Установихме, че билото на върха е било обградено със стена от необработени камъни, които маркират свещеното пространство – темонос. Разчистеният разсип от стена от големи обработени камъни подсказва за наличие на постройка, която вероятно е изградена през късната желязна епоха, хипотеза, която предстои да се докаже с бъдещите разкопки.
Разположението на обекта, старателно оформените каменни блокове, указват култ към скалата, а украса по съдовете – че са извършвани религиозни практики в чест на соларните сили.
Важен факт е, че светилището е свързано с две селища. На 200 м под върха бе локализирано ранно селище, чиито жители първи са открили добрата му природна даденост и са го превърнали в свещено пространство. През късната желязна епоха това селище се е преместило в по-ниско и удобно за живеене място, като находки от местни жители показват, че то е съществувало чак до ранното средновековие. Това засега е най-добре запазеното древно селище в Средните Родопи. Много ясно личат сградите, улиците, калдъръменият път между тях и може да се възстанови планировката му.
– Споменахте, че сте заварили доста иманярски набези?
– Когато посетих за пръв път светилището, заварих три големи иманярски изкопа. Горният културен пласт от римската епоха е почти унищожен. Работено е с металотърсач. По повърхността беше разхвърляна изключително много керамика. Обектът е посочен на местни жители от стар овчар, който го открил преди доста години. Естествено, такава находка е стигнала до ушите на иманярите. Разорани са и близките до античното селище могили, а всички открити са с иманярски изкопи. Такава е картината в цялата община. Самите жители трябва да ценят културното наследство, за да могат да се възползват от него.
– Вие за поредна година работихте и в Харамийската пещера в Триградското ждрело, какво ново открихте там?
Целта на тазгодишното проучване бе да се открият и съберат нови данни за древната металургия от времето на късната каменно-медна и ранната бронзова епоха. Успяхме да открием сребърни мъниста, които удивяват с изработката си. Те са миниатюрни, до 4 мм в диаметър, но с правилен отвор, които показват изключителните умения на траките да добиват сребро и да го обработват. Тепърва предстои тяхното анализиране и точно датиране.
Ще подчертая, че през 2016 г. в пещерата намерихме най-древното обработено сребро, откривано въобще на територията на България, от края на каменно-медната епоха. Пресяхме около 15 кубика пръст и намерихме, за жалост, изхвърлена керамика и още един женски идол, което за мен е потвърждение, че в пещерата са извършвани обреди, свързани с почитането на Великата Богиня майка. Харамийската пещера има още какво да покаже и да ни изненада. Така например под 10 см калцитна кора открихме добре запазена стрела – трипера, характерен тип за късната антична епоха. Възможно е да се изненадаме, че пещерното светилище е просъществувало по-дълго от досега възприетата дата.
– В последните години правите много проучвания на територията на община Девин. Находките ще помогнат ли за развитието на туризма?
– Територията на община Девин е една от сравнително добре археологически проучените в Смолянска област. Потенциалът за развитие на няколко вида туризъм е огромен. Ще отбележа най-древните следи от човешко присъствие в Родопите – работилница за добиване на кремъчни оръдия, проучена в района на хижа „Орфей“. Тя е от времето на късния палеолит (24-12 хил. г. пр.Хр.). Изключително малко са подобни обекти, които могат да бъдат превърнати в туристическа атракция.
Харамийска пещера е най-древното пещерно светилище не само в Родопите. В нея открихме най-старите сребърни накити в България и най-древната кама от бронзовата епоха. Такива обекти в съседни нам страни отдавна биха били превърнати в хитови туристически дестинации. Силно се надявам, че те ще бъдат най-после експонирани по подобаващ начин.