Автор: Христо Буковски
Един век не стигнал на Римската империя да покори Балканите. Само заради нашите предци ѝ се наложило да укрепи допълнително шлемовете и броните на своите легионери, защото не издържали на страховитите копия-мечове – ромфеите, – с които ги трошали траките.
За да ги победят, римляните се възползвали от прословутата разединеност на десетките тракийски племена. Това им помогнало да приложат качествено нов тип тактика: на племе след племе те първо отнемали източника на неговата мощ – светилищата, след което по-лесно го покорявали.
Дори елините, въпреки неуморното си съседско заничане в тракийските обреди и тайнства, не успели да научат каква е магичната сила, с която нашите мистични предци се зареждали от своите потайни светилища.
А коренът на тайната, която не схванали, била закодирана дори на коланите, които отредените за посвещение младежи били задължени да носят.
Тези колани наричали „вълчи”. На тях с поредица от сребърни плочки, под формата на украса върху един от бойните атрибути на воина, били предадени посветителските тайнства, през които трябвало да премине „мистът”.
Върховното посвещение в аскезата се извършвало в подземни светилища, които символизирали вълчата бърлога. Там влизали тези, които вече били преминали етапите за възхода на Воина, защото им предстояло да срещнат Страшното през Портала към Невидимото/Отвъдното. Закалил волята си в опасни сблъсъци, „мистът” пристъпвал да изживее състояние катопътуване в отвъдното. Страшното, непознатото, подземното обаче не е представено като вълк, а много по-страховито: като триглав змей, когото той респектира, покорява и опитомява.
Но на „инструкцията”, която носел върху следващата сребърна плочка върху „вълчия си колан”, ясно е изобразено, че на него не му предстояло да овладява звяр насреща си, а самия себе си. Това дискретно, но безусловно е показано, като не дясната му ръка е заета със страшното подземно чудовище. А и в десницата си посвещаваният не държи меч, а… огледало и в него вижда истинския си противник. Според нашите древни посветени, в този опасен инструмент за самопознание се виждала отразена самата душа и затова било лесно тя да се манипулира. Правилото, че не бива – и не можеш! – да продължиш в познанието, докато внимателно не се самоизучиш, е явна отправка към завета наОрфей„Опознай себе си и ще познаеш Вселената и боговете”.Заръката е безусловна: на силната ръка, призвана да държи оръжието, в този тъмен сблъсък с тукашно-отвъдното е поверено да стиска магичната отражателна плоскост, защото по-лесно е триглав змей да укротиш, отколкото да изпълниш повелята пред миста (проповядвана сетне и с богомилските легенди):„през себе си трябва да мине живият”!
Това не е самолюбуване в героична поза, а подсказване наотвъдното, защото огледалотопренасяиизнасяпрез духовните пространства посветения, който залага не на меча и копието, а на познание, което и самия него надвишава. Затова върху следващата сребърна плочка от „вълчия му колан” овладеният змей е станал не просто едноглав, но главата му е вече… конска, защото посветеният го е обяздил.
За да проникнем до същността на тайнството се налага да опознаем добре не само оцелелите (и вероятно още неоткрити) светилища на траките по нашите днешни земи, но и върху историческите територии на траките по целите Балкани. В това отношение изключително интересни неща може да видим, разчетем и съизживеем в земите на траките-даки отвъд Дунав. Даки – сиреч „вълци” – са били наречени посветените сред гетите, заемали днешна Добруджа и Лудогорието. Отвъд Дунав, загрижени да съхранят изконното познание далече от любознателно заничащите елини (които държели всичко да оповестят и коментират) и от напиращите римски легиони, даките съумяли да съхранят по-дълго, та и по-добре както своите палеоастрономически обсерватории, така и да развият посветителските храмове тип „вълча утроба”.
Скоро призваните ще можем да посетим в Румъния най-важния културен, военен и религиозен център на даките Сармизеджетуса –резиденция на дакийските царе.
( ЗАПОВЯДАЙТЕ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ ПРИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ПЪТУВАНЕ ДО ТАМ)
Той е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО и е обект на всестранен интерес. Със съвременна техника румънските археолози са успели да определят разположението на 75 големи помещения, свързани помежду си с тунели и тайни коридори – вероятно подземен град на площ от 200 кв км, предназначена не само за отбрана, но и за живеене.Смята се, че комплексът е бил изграден през първи век от н.е., когато отсам Дунав римляните вече са се настанявали, та в него определено може да е било спасено нещо, което в Мизия вече не е можело да остане(Дакия е покорена чак през 105-106 г.).
В Сармизеджетуса ни очаква и Светилището на кръглия календар, което можем да „включим” за нас с познанието, носим със знанията в душите си. Хора с нашия генетичен заряд и духовни интереси очаква и Храмът на Съдбата в Стинка Века, окръг Брашов – перфектна „вълча утроба” на седем хилядолетия с пет помещения, два олтара и кула, през която се вижда небето (прекрасна възможност да сверим прилики и отлики с нашия „палеотелескоп” край брезнишкото село Гърло!). Ще опитаме да съизживеем тайните, които пази древен Сфинкс в една местност на планините Бучеджи близо до границата с Трансилвания.
Сигурно с нас идва времето да възкресим изконното познание на посветените си предци именно като „върнем лентата” на реда, в който е било потуленото: като се обединим духовно с кръвните си роднини на Балканите и събудим заедно магичния живот поред в светилище след светилище.
Настана юни, а с него – и най-добрите месеци за духовни пътешествия, в които да се приобщим към енергийните точки, като съизживеем онова, което с будни и събудени там сетива ще извлечем от напластеното в тях.
Още статии от Христо Буковски можете да прочетете тук: http://bukovski.blog.bg/