Слава Севрюкова..“..България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите.
По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни. Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция.
За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост.
Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината….
80. Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г., когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир „Св. Параскева“.
XРИСТИЯНСКО окултно учение
1. „Най-видният богомил е бил Боян Магът. Той е основа- тел на учението. Поп Богомил е бил проповедник и разпрос- транител на учението.“
2. „Богомилите бяха едно време в България за повдигането на българския народ, но понеже българите не бяха готови, не приеха Богомилството и затова паднаха под робство. Богоми- лите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дой- доха. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.“
3. „Учениците на Бялото Братство са били в Египет, Аси- рия, Вавилон, Персия, Индия, Палестина, Гърция, Рим и пр. Те са били там в различни свои прераждания. Във времето на Христа са минали в Палестина, оттам в Гърция, Рим, Англия, Германия и сега постепенно преминават в славянството.“
4. „Богомилите не са успели в България поради гоненията на реакционните кръгове, но те са дали мощен тласък на евро- пейската култура.“
5. „Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюми- натите в Германия и розенкройцерите са произлезли все от богомилите. Реформацията също се изрази в богомилски дух.“
6. „Богомилите не са били мирен елемент. От България те отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели хора. Време е вече да излезем да говорим по- открито за богомилите.“
7. „Златният век на България е почнал, когато Бялото Брат- ство е започнало да работи в тази страна. Богомилството едно време от България се разпространи на Запад. И сега това дви- жение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Богомилите сега идват отново. Животът минава в друга фаза.“
Учителя Петър Дънов 81. Този манастир не съществува вече. Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите.
Понеже, близо една година след това, Богомилското общество беше формирано, трябва да отбележа онова, което е характерно в учението: култ и ритуал в това общество. Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или, както е записан от Симеон Антипа в „Историята“ – архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква. Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация.
258. Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са огпашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга, че е привел към Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда – помощта на Двама Пастири, която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога.
259. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и „огласи“ със звуците на учението. При огласяването се довеждаше оглашения и верният – неговият духовен баща – го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен.
260. Когато постигаше първата добродетел – Тайната – и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян. От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните.
261. Силно израслите в Духовната работа верни биваха приемани в степента „избрани“. Избраните се наричаха още „презвитери“. Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение. Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха „Амин“. Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с „вечери на любовта“, дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.
262. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.
263. Между богомилите бракът не се желаеше особенно, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото. 264. Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта.По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил. Даже у синодика на Борил, паметник от1210 година, намираме: „… на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения … и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа… анафема!“ Като говори на това място, Марин Дринов казва, це под „елинство“ се разбира елевсинския култ – Мистериите – с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо. Богомилството разкрива Пътя на Червения Змей. Змеят има Девет Сина: Каин – отразява Исус, Енох – отразява Иуда, Алтотас – отразява Соломон, Мелхиседек – отразява Данаил, а Моисей изразява отразяващата линия – Диафаната, понеже Моисей значи Син на Водите.
356. Познат на всички мистици, наричан различно: Звездна Светлина, Червена Змия, Вихрен Дракон, Магна Аркана, Философски Огън, Централен Земен Огън, Слънчев Магистериум, Брил, Небесна Птица, Дракон на Ада, Сатана, Луцифер, Денница, Леис, Семе на Движението – Червеният Змей се нарича с две главни имена: У Света – Фохат, У Човека – Кундалини. Второто име е санскритско и на запада то не се употребява. Там е сменено с названието Лепс Люцис. 357. Тази сила, разбрана и събудена у човека, дава на мага ключа на същата сила у Вселената и основата на онова всемогъщество, което придава на магите вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични легенди и книги: ПЪТЯТ КЪМ ЧЕРВЕНИЯ ЗМЕЙ.
526. За да доочертая езотеризма на богомилството, държа да прибавя, че то имаше две езотерични доктрини – за миряни, т.е. оглашени и верни – и за монаси т.е. избрани и съвършени.
527. Понеже в първата група влизаха онези, които живееха Закона на Чистотата, учението имаше повече морално-напътсвен характер, а тъй като вторите живееха Закона на Магичното Равновесие, учението носеше посветителен характер. Основата на учението беше навсякъде магична: необходимо бе, наред с усвояване законите на мировия ред, не само да се живее съобразно с вътрешната насока на тия закони, но и да се развиват скритите сили, спомагащи за хармоничен с вечните закони живот – и да се постига, чрез оперативна магия, насочване на обществения живот по тия закони.
528. Магичната догма на монасите бе излагана често писмено. Нейната вътрешна основа дава изключително съдържание на „Стефанит и Ихнилат“ – богомилското евангелие.
529. Богомилите учеха законите и пътищата на физичната и духовна терапевтика, тауматургия и теургия. То бе едно широко разбиране на закон и причинна връзка, едно живо въздействие върху целия тогавашен живот – личен и обществен. 530. Тези основи са изложени в „Евангелие от Йоана“, както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас : две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия коптист и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на Богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен – това е посветителска книга. 588. Тайнствата са Седем – Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние. 589. Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности. 590. Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове.
С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.
Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака. Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от „Големия Ритуал на Елказая“. 591. ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние. Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени. Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени „Велики Молитви на Хляба и Виното“ от Алтотас и „Три Велики Посветителни Ектении“ от Алказая. 592. БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА – само на Избрани. И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци, бяла роба и връзки от коноп на ръцете. Молитвите са : „Дванадесет молитви за Връзките“ от Алтотас. 593. СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : „Осветителни Молитви на Червената Змия“, 21 на брой, дадени от Вотана още в древността. 594. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в „Големия Ритуал на Елкезал“. 595. ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни. 596. Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но – по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите, чисто формални култови форми на външната църква. Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това. 597. Церемониите на Богомилството, казах, са четири. Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода). 598. Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни), през подземните коридори на света Параскева до древния подземен храм в планината ? км. далеч от манастира. 599. Малкото Равноденствие отговаря на Водата и съставя едно шествие през същите коридори, насочено обратно, извършвано на 9 март. 600. Великото Равноденствие отговаря на Въздуха и съставя едно шествие пак там, също така обратно на 11 септември. 601. Великите Мистерии, отговарящи на Огъня, съставят Три големи шествия, насочвани от Св. Параскева до Древния Слънчев Храм – от Верни и Избрани, и пресичани на кръст от подземията на Бениамин към Големия Извор на Планината (4 и половина км. разстояние)от Верни и Съвършени. Мястото, дето двете срещащи се по взаимообратен път насочени шествия се срещаха, имаше сграден Малък Храм на Тайните и на Милостта, с кръстовидна форма и триъгълен олтар. Тези шествия са ставали на 14, 15 и 16 април. 602. Магичния култ обгръща, наред с ритуалните молитвени служби за Избрани и Съвършени и годишния кръг празници. Те бяха чествани в храмовете, дето е имало седалище на съвършени, по един общ ритуал. 603. Там влизаха, като не говоря за чисто магичната страна, есениански псалми, псалми към Исуса и Девата, антифони, в които избрани и верни се питаха и си отговаряха по тайните, съставящи съдържанието на празника, ритуали за изпросване помощта на Силите и възгласи, обозначаващи момента, кога това въздействие дохожда. 604. Основната мисъл на целия празничен култ си остава Двойният Закон на Жертвата. Словото, Христос, Иисус, Слънцето, Лозата, Женихът, Пастирът, Първосвещеникът, Царят, Пророкът, Помазаникът, Първосъдията – това са пътищата на Мировата Жертва, и от тези пътища изхожда общата й задължителност. Жертвата трябва да бъде възприета, понеже „ядем Хляба и пием Виното“ на Небесния Господар, който се е жертвал за нас. 663. Аз свърших с Богомилството и Богомилите. Тази книжка е съвсем кратка, аз зная това добре, но в нея са поне заченват, ако не разрешават, най-важните въпроси, които са уместни при трактуването на това движение. Аз съзнавам ясно, че не съм смогнал да отразя в тия страници нищо от величието на онова учение, на ония херги, на оная духовна епопея. Макар и да е тъй, аз съм (за срам на нашето време) първият, който от онези десет века насам, пише сега по вътрешната страна на Богомилството. Не държа на това : аз сам бих желал да прочета написано от знаюш по това движение. Онези, които знаят, не пишат. 664. Но аз се радвам на честта, с която ме удостоява сегашното време: макар съвсем недостойно, аз споделям сега мястото на Симеон Антипа, който пръв е писал по Движението и Учението на Богомилите, а аз сега трябва да върша същото по необходимост, макар, че нямам нито строгия му поглед на историк, нито способността му да синтезира в няколко геометрични линии езотеричния план на цялото движение. 665. Аз се радвам, че и мене, на недостойния, се падна една малка част от епохата: поне сега, когато това е епоха погребана, добре е да се мъчим да я изживеем. Ако съм дал слаб принос, то това се дължи на факта, че съм се мъчил да изживея тази епоха. 666. Аз настоявам само върху едно: събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях. 667. Затова, ако ни е мила светлата памет на Архиепископите, Епископите, Верните и Оглашени Богомили, нека дадем на делото всичката си преданост, всичкото си усилие и всичкия си устрем. Ако онези Титани съумяха да умрат за това Движение, нека ние съумеем поне да живеем за него. Защото близо е Денят: на прага е денят на Гибелта и на Разрушението. Ако ние искаме идните времена да запомнят нашия век, принадлежащ на Синовете на Разрушението, нека почнем от себе си това Разрушение. И да заслужим Милостта Божия ние, които се готвим да я разнасяме из руините на идната Гибел. Да бъде!
Учителя за Богомилите
окт 17 2010 05:00 |&bbsp;Ради в Богомилство и богомили
Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. (1)
С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е.(2) Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.(3) Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. (4) Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.(5) Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия.(6) Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси.(7) Българите 500 години не могат да ги убедят, че богомилите били пратени от Бога. Казват: „Еретиците станаха причина България да пропадне.“(8) България за лошите си мисли към богомилите петстотин години беше в робство.(9) На всички рекохъ да излизате прѣзъ мѣсецъ май на слънце, да наблюдавате изгрѣва му, то да не ви заварва въ легло, а други, които ви гледатъ, казватъ: „Е, тѣ сѫ богомили, кланятъ се на слънцето.“(10) Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1,500 години насам българите са направили 150 войни. Питам: За тия падения и нещастия на България аз ли съм виновен? Едно време, казвате, дошли богомилите. Но защо да не се признае фактът, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но както ги зная аз в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2,000 години.(11) Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща.(12) Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13) Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство. Комунизмът е социално учение на физическия реален живот. Комунистите са най-външният кръг. Като се качат по-горе, те ще се приближат до богомилството. Комунистите не защитават богатите, но бедните. А в Писанието се казва, че Бог е Бог не на богатите, но на бедните и слабите. Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона. Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”. Богомилите сега идат отново и животът сега минава в нова фаза. (14) С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата. Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество – твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение. Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога – нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство – наказание за гонението против богомилите. Един брат попита: – Богомилското движение има ли връзка с нашето движение? – Ние не сме били фаза на някакво течение. Ние сме извор, който е излязъл от Бога. Други течения са излизали от нас, но ние не сме излизали от друго течение. Богомилите имат сходни черти с нашето течение. Понеже както богомилското движение, така и нашето, идат от един и същи велик център на Бялото Братство. В миналото ние сме се проявявали по един начин. В бъдеще ще се проявяваме още по-съвършено. (15) Съставител: Радислав Кондаков
Автор: Учителя Беинса Дуно
Автор – допълнителна информация: (съставител: Радислав Кондаков)
Източник: (1)„Влиянието на Слънчевата Енергия” – В Царството на Живата Природа (2) „Чуха, че иде Исус” – Десета неделна беседа, 3 ноември 1929 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев (3) „Всичко е възможно” – 6. неделна беседа от Учителя, държана на 4 ноември 1934 г., София, Изгрев (4) „Двата принципа” – 25-а беседа, държана от Учителя, на 4.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев. (5) „Новият и старият живот” – Беседа от Учителя, държана от 11:30 часа на 26 август 1922 година (събота), в град Търново. (6) „Имаше някой человек” – Десета неделна беседа, 27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев (7) „Той ги изпита” – Беседа, държана на 16 декември 1923 г. (8) Законът на Любовта – 40-а лекция от XXI година, на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 15.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев. (9) „Добри проводници” – Общ Окултен Клас, 24.02.1922 06:00 Петък, София (10) „Богъ е съчеталъ” – Бесѣда, държана на 13 май 1917 година (11) „Новият Живот” – Първа беседа, 19 август 1922 г., в читалище „Надежда“ в град Търново. (12) „Истина и добро” – Утринно Слово от Учителя, държано на 5 март 1933 г., София, Изгрев. (13) „Отиде след Него” – 4. Беседа от Учителя, държана на 11 април, 1920 г. София. (14) „Разговорите при седемте рилски езера” (15) „Изворът на Доброто” – Последно Слово на Учителя, Мърчаево – 1944 година
…………………………………………. ЕЛИАЗАР ХАРАШ Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него. Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни. Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека. Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие. Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието. И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота. Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта. Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе. Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо. Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите. Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа. На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него? Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство. Когато Бог заживее във вас, светът ще умре. Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението. Ето и някои от съветите на Боян:
Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
Вглеждай се в незабелязаните неща.
Открий скалата в себе си – т.е. несъкрушимостта.
Трупай сила не в себе си, а в Бога.
Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила) – Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
Тайната на живота се познава чрез трудния път.
Постоянното търсене е печат – В случая думата „печат“ означава избраност.
Дай на хората любовта си, а не помощ – Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.
Откъс от “Боян Магът” – лекция от Елеазар Хараш