Народните обредни действия на Великден сa едни от най-трудно обяснимите, не само защото е най-големия християнски празник и е трудно да се отдели старото от новото. Великден взема мястото на втория нулев ден от високосния стар български календар, който празник бил коректив на календарното време и затова се чества веднъж на четири години.
Календарното място на този коригиращ ден не би могло да бъде диаметрално противоположно на обикновения нулев ден – аналогът на невидимото Дао след края на годината, защото това би значило съществуване на някакво противоположно по знак Дао, което е пълен абсурд от позициите на космогонията на „Книгата на промените“.
Като празник втория „нулев“ ден бележи пак начало, но само за новия четиригодишен период за следващия празник за втори „нулев ден“ и затова неговото постоянно място в годините, в които бил прибавян било между четири в месец и пет в месец неделя. За разлика от него Великден е подвижен празник в юлианския григориански календар, празнува се всяка година и е винаги след пролетното равноденствие на първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние в диапазона 22 март – 25-ти април по Юлианския, което прави 4 април до 8 май по Григориански календар.
Твърде вероятно е наименованието на празника за втория нулев ден стария наш календар да е било близко по смисъл на сегашното название Великден, тъй като той се е празнувал сравнително рядко, което автоматически го превръща в голям празник. Мисля, че отглас на този факт от стария наш календар е известния у нас израз „Всеки ден не е Великден“.
Скритият, но съвсем ясен за всеки българин смисъл на този израз се дели денят Великден се празнува толкова често, тоест скрития смисъл на този израз вече Великден не се познава толкова често.
Това е еднаква в степен вярно както за самия Великден, така и за стария празник на втория „нулев“ ден. От приемането на християнството Възкресение Христово винаги се празнува три дни, а горният израз за Великден визира само един ден, който говори в полза на предположението, че зад него се крие стар празник, който наистина се е празнувал само един ден.
Рождество и Възкресение Христово са двата най-големи празника на новата християнска религия. Техните български народни празнични съответствия са Коледа и Великден, които пък са новите аналози на празниците за „нулевите“ дни от стария наш календар. Това обяснява защо обредните Коледни и Великденски хлябове толкова си приличат. Единствената разлика между тях са задължителните яйца върху Великденските. Този факт е направо впечатление на Д.Маринов, който добросъвестно го отбелязва („Народна Вяра“, стр. 565).
Върху повечето от представените Великденски хлябове от Д.Маринов в „Народна вяра“ яйцата са 4 червени и 1 бяло, което значи, че те са символи на нещо конкретно, на някакви реални отношения, които в далечното минало са били норма за нашия народ. От позицията на старата българска вяра в неизменността на Небесния път (Тангра), червените яйца могат да се приемат за символи на четирите изминали години до празника за втория „нулев“ ден – бялото яйце, тъй като според символиката на „Книгата на промените“, червеното (ОГЪН) е един от цветовете на положителната сила Ян, един от аналозите на която е времето, а бялото (МЕТАЛ) е един от цветовете на отрицателната сила ин, един от аналозите на която е пространството, т.е. мястото на втория „празен ден“ в календара.
Тук автоматично може да се подсетим, че всъщност това би могло да представлява и четирите стихии – Четирите елемента, които са породени от петия бели духа, който създава, комбинира и управлява всичко като пулсация на белия елемент се раждат четирите червени и като свиване на четирите червени след достигат до духа тоест Ин и Ян поглъщане сливане Заимов връзката избухването на Вселената и събирането и в нулевата точка
От християнски позиции същите 5 яйца върху Великденските хлябове могат да бъдат символите на четиримата евангелисти (червените яйца), възвестяващи истината, и възкръсналия Христос (бялото яйце). Според нашата народна традиция, в повечето случаи точно с бялото яйце от Великденските колаци се отговява на Великден.
Този факт сочи, че бялото яйце в случая е аналог на ново начало, което също еднакво добре пасва както на старата идея за втория „нулев“ ден (начало на периода до следващия негов празник) така и на новата – за Възкресението на Христос (началото на вечния живот!).
Обикновено бялото яйце върху Великденските колаци е в средата между четирите червени, защото в непрекъснат низ на годините мястото на стария празник за втория „нулев“ ден действително се намирало в средата между периодите от четири години до следващия негов празник. Същата идея би могла да бъде изразена и с друго разположени на яйцата. Четирите червени яйца да се поставят в едната половина на хляба, а бялото яйце да бъде в другата му половина. Така четирите червени яйца са в една група, а бялото яйце е самостоятелно срещу тях.
Образци на Великденските колаци с точно такова разпределение на яйцата върху тях е представил Д.Маринов в „Народна вяра“.
На Великден, след отговяването с парче от бялото яйце и колака на обяд (времето на максималната активност на положителната сила в денонощието), всички се „борят с червени яйца и честит е онзи, чието яйце след всички удари остане здраво. Притежателят на такова лице се счита за „най-силен“, щастлив и здрав през цялата година.
Черупките от червените яйца пък се запазват за защита на дома от всякаква злина („Народна вяра“, страница 586).
Този факт показва, че в нашата народна вяра червените яйца са адекватът на Божествена положителна сила, която може да бъде както силата Ян, така и силата на Спасителя. Ако в представите на нашия народ червения цвят на великденските яйца действително е свързан със старата вяра в реалната мощ на положителната сила ян, то растенията от които се получава червената боя за тяхното боядисване, непременно би трябвало да бъдат брани на Яньовден – годишният апогей на тази сила според старата българска Вяра. И точно така е!
Червената боя за великденските яйца „се получавала от риган и мед, цветни растения, които се берат през лятото на Еньовден, сушат се и се приготвят за този ден. – „Народна вяра“, стр. 563.
Но Христос също е аналог на положителната си в новата религия и тъй като съзнанието на нашия народ годишния апогей на тази сила е Яньовден, то независимо от това за коя от двете сили става въпрос (за стария Ян или за новия Христо) червената боя за тяхното представяне непременно трябва да бъде от билки брани на Яньовден. Така се и прави! И тук старта и новата идея за всепобеждаващата мощ на положителната сила напълно се покриват.
Ако единственото бяло яйце върху великденските колаци може да се приеме за символ на възкръсналия Христос, то това е невъзможно в случаите, когато върху тези колаци има по две бели яйца (освен червените), тъй като Възкресението е станало веднъж, а не два пъти. Двете бели яйца в тези случаи могат да бъдат единствено символи на “нулевите“ дни от стария български календар, тъй като в него всяка четвърта година действително е имало по два празни дни. Идеята за тези два „нулеви“ дни във всяка четвърта година може да се представи върху Великденските колаци чрез:
– четири червени и две бели яйца;
– три червени и две бели яйца;
Образци точно на такива колаци е показал Д.Маринов в „Народна вяра“. Измежду Великденските колаци, показани от него, има и няколко, които са само с червени яйца (6-та страница от 62) и два (№ 240 e26), върху които има 4 бели и 1 червено яйце. Смятам, че тези случаи са в едно нарушение на старата норма под въздействието на времето.
Стигнахме до задължителните за младоженците гостувания (поклон) на този празник у кръстниците. Убеден съм, че зад сложните и доста традиционни родствени отношения и връзки у нас стоят отношения между висши небесни сили, което е в унисон с цялата българска духовна култура. Но тъй като досега все още никой не е обяснил истинската същност на тези родствени отношения и връзки, смятам, че на този етап народните празнични обредни действия, засягащи по един или друг начин родствени отношения каквито на този ден са задължителни за младоженците посещения у кръстниците, не могат да бъдат цялостно и вярно обяснени.
Затова аз няма да ги коментирам. За разлика от Великденските, върху кумичните колаци яйцата винаги са само червени и пак пет на брой. Кумичните колаци се даряват от лазарките на тяхната кумица в деня на Великден, с което свършва говеенето им пред нея.
В стария български календар това говеене на лазарките пред кумицата е започнвало след раздялата им, както уточнихме, в понеделника на 30.04. месец и най-вероятно е завършило след пет дни в неделята на 5.V. месец.
След покръстването на лазарките говеят пред кумицата си пак до същата неделя, на която е вече Великден, като по този начин запазват възможно най-точно старата българска традиция и продължават да й подаряват старите задължителни за случая колаци, украсени с пет червени яйца символите на дните пред които те са говеели пред нея.
Едновременно с това петте червени яйца върху кумичните колаци са символи и на средоточието на цялата мъжка сила, защото петицата е нейното число, а червеното е нейния цвят. Това е в пълен унисон със същността на кумицата, моментния човешки аналог на най-високата женска и жизненост между момите, тъй като според теорията на „Книгата на промените“ точно жизнеността на отрицателната ин е естествения и законен спътник на активността на положителния Ян.
Лазарките които ги носят действително са били свързвани със знанието на нашия народ. С активността на положителната сила ян и жизнеността на отрицателната ин то лазарките (човешките аналози на ин жизнеността) непременно би трябвало да гостуват в своята кумица на този ден преди обяд тъй като точно тогава е времето на възходящите към максимум Ян активност и ин жизненост в рамките на денонощието
И точно така е! Лазарките отиват у своята кумица преди обяд, подаряват й донесените колаци, целуват й ръка, с което говеенето им пред нея свършва. Нещо повече! Те остават у кумицата си на обяд (времето на максималната ян активност и ин жизненост за денонощието) и чак след като обядът свърши, те отиват на люленки. Това значи, че отговяването на лазарките на Великден действително е съобразено със състоянието на първичните сили в денонощния цикъл на ки, за да бъде то в съответствие с моментната им същност.
Люлеенето на люлка е израз на неизменната повторяемост на движението на висшите сили, в което сега ян (момъкът) е активното начало а ин (момата на люлката) – пасивното. Точно такова е действителното състояние на Ин и Ян в ки по времето на празника Великден, тъй като той, както и старият втори „нулев“ ден и винаги след пролетното равноденствие, когато активността на положителната сила и жизнеността на отрицателната окончателно са взели превес над противоположната им двойка сили.
Аналозите на тези сили могат да бъдат най-различни, в това число змейове и самовили, но тъй като досега никой не е обяснил същността им от тази гледна точка, обредните действия тяхна чест все още не могат да бъдат коментирани и вярно обяснени. За това спираме дотук.
Както твърди Д.Маринов поначало великденското хоро е било само по песните на моми- песнопойки, числото на които било винаги четно (2, 4, 6, 8 двойки) страница 584, „Народна Вяра“.
Числото на момите-песнопойки е в пълно съответствие с изискванията на числовата символика на „Книгата на промените“, която определя четните числа за аналози на отрицателната сила, каквито са и момите.
На хорото, което на този празник изцяло е под властта на женската жизненост и нейните флуид, всички изпитват тяхното влияние. За мъжете това ще повлияе на тяхната активност, а жените черпят сили от моментната жизненост на могъщия си патрон, отрицателната сила.
Нашия народ е съхранил действия и обичаи, свързани със старата вяра в Тангра (Небесния път), напомнящи за празника на високосния ден в стария наш календар.
Г. Велев
А.Асенов