Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: „СЛЪНЦЕТО съставлява ИЗВОР от ЖИВА ЕНЕРГИЯ, за цялата СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА. По отношение на Земята, ЕНЕРГИЯТА на СЛЪНЦЕТО е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната ЕНЕРГИЯ, по отношение на СЛЪНЦЕТО е отрицателна (Земята има и ДВАТА ВИДА ЕНЕРГИИ, но предимно е отрицателна; и СЛЪНЦЕТО има и ДВАТА ВИДА ЕНЕРГИИ, но предимно е положително).
От съприкосновението на тия ДВЕ ЕНЕРГИИ, се произвежда ЖИВОТЪТ на Земята. Този ПОСРЕДНИК, който СЪЕДИНЯВА и ТРАНСФОРМИРА тези ДВЕ ЕНЕРГИИ, е наречен от учените „ЕТЕР“. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат „ЖИВОТВОРНА ПЛАЗМА“; мистиците го наричат „ДУХ“. И в книгата Битие (гл.I, ст.1–2) се казва: „В началото създаде Бог небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и ДУХ БОЖИ се носеше върху водата“.
Строежът на СЛЪНЦЕТО и строежът на КЛЕТКИТЕ, е подобен. СЛЪНЦЕТО има в себе си три области: едната от тях приготвя ЕНЕРГИЯТА; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в КЛЕТКИТЕ има три области: външна, която възприема СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на ЖИЗНЕНА СИЛА. Тези три области ги има и в организма, в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в ЦЕНТЪРА, вътрешната, се нарича ендодерма.
ЕНЕРГИЯТА, която НАШЕТО СЛЪНЦЕ получава от ЦЕНТРАЛНОТО [ГАЛАКТИЧЕСКО] СЛЪНЦЕ, на нашата видима ВСЕЛЕНА, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност.
Всяко небесно тяло приема ЕНЕРГИИ, с отрицателния си полюс, а ги изпраща, чрез положителния. Когато един ЦЕНТЪР е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната ЕНЕРГИЯ твори, а отрицателната – гради. По голямата част от ЕНЕРГИЯТА, която НАШЕТО СЛЪНЦЕ приема от ЦЕНТРАЛНОТО [ГАЛАКТИЧЕСКО] СЛЪНЦЕ, се консумира от НАШЕТО СЛЪНЦЕ. И сравнително малка част от нея отива на планетите.
ЕНЕРГИИТЕ, които Земята приема от СЛЪНЦЕТО, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, те поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези ЕНЕРГИИ вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там, по известни пътища, се връщат пак на СЛЪНЦЕТО. СЛЪНЦЕТО, от своя страна, ги препраща към ЦЕНТРАЛНОТО [ГАЛАКТИЧЕСКО] СЛЪНЦЕ, за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.
От полунощ до обяд, Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ, е положителна и затова дава повече. От полунощ, Земята започва да излъчва, в космическото пространство, отрицателна ЕНЕРГИЯ, а на нейно място приема от СЛЪНЦЕТО положителна.
При ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ, Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд, Земята започва да излъчва, в космичното пространство, положителни ЕНЕРГИИ и като излъчи достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните ЕНЕРГИИ, над положителните, имаме към полунощ. Сутринта, при ИЗГРЕВ, Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много.
Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на ИЗГРЕВА. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
(В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от СЛЪНЦЕТО. Там ще бъде свободата ни. Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от СЛЪНЦЕТО. Геният, светията, или посветеният и да ЗАЛЕЗЕ СЛЪНЦЕТО, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Тя е между нас и СЛЪНЦЕТО.)
Затова именно най-силно действуващи са първите СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив, към СЛЪНЧЕВИТЕ ЕНЕРГИИ. Сутринта, имаме всякога повече ПРАНА, или ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ, отколкото на обяд.
(Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а ПРАНАТА – към органическото състояние на материята, към ЖИВОТА.)
Сутринта, живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни ЕНЕРГИИ (ПРАНА). Първите СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ (при ИЗГРЕВ) са най-активни; тогава СЛЪНЦЕТО е в апогея на своята дейност.
СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ минава, всеки ден, през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има ПРИЛИВ на СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – ОТЛИВ. ПРИЛИВЪТ, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при ИЗГРЕВА на СЛЪНЦЕТО. Този ПРИЛИВ е най-силен и най-животворен! Той постепенно намалява, до пладне, след това започва ОТЛИВЪТ и най-силният ОТЛИВ е при ЗАЛЕЗ. При това, според закона на движението, онази част от Земята, която постоянно се обръща и приближава към СЛЪНЦЕТО, се намира в най-благоприятни условия, за своето развитие. А частта ѝ, която се отдалечава, губи повечето от тези условия.
Един час преди ИЗГРЕВА на СЛЪНЦЕТО, неговата ЕНЕРГИЯ има ПСИХИЧЕСКО влияние върху КЛЕТКИТЕ на тялото – обновява тяхната ЕНЕРГИЯ и създава нов импулс за работа, у тях.
Преди ИЗГРЕВ ЛЪЧИТЕ, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху МОЗЪКА.
Във време на ИЗГРЕВА, ЛЪЧИТЕ на СЛЪНЦЕТО, които идват, по права линия, имат влияние върху ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА и върху нашата ЧУВСТВИТЕЛНОСТ.
А колкото наближава към пладне, същите ЛЪЧИ имат влияние върху СТОМАШНАТА (храносмилателната) ни СИСТЕМА.
Затова, лечебността на СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ е различна: преди ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ – за подобрение на мозъчната нервна система; при ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ, за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ произвеждат целебно действие, на болния стомах.
А след обяд, изобщо, СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ да са най-лечебни към един–два часа, след обяд, когато ТОПЛИНАТА им е най-голяма. Но ако СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ действуваха лечебно чрез ТОПЛИНАТА си, тогава защо ТОПЛИНАТА, от печката, не може да замени лечебното им действие? Не е СЛЪНЧЕВАТА ТОПЛИНА – главният лечебен фактор, а други, по-високи ЕНЕРГИИ, които можем да наречем ПРАНА (ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ), а към тях Земята е по-възприемчива, СУТРИНТА.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е ИЗГРЕВ, то за други е ОБЯД, а за трети е ЗАЛЕЗ. Тогава защо е тази разлика, в лечебното действие на ЛЪЧИТЕ, в разните часове на деня? Причината за тази разлика, се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма.
Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта, СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята, постепенно, става положителна. През лятото, тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните ЛЪЧИ действуват, само че по-слабо).
В началото на пролетта, има повече ПРАНА и организмите я приемат повече. През лятото, само ТОПЛИНАТА е повече, а не онази ПРАНА, или ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ, която е в изобилие, в началото на пролетта.
Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече ПРАНА, в природата. Така че, СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ, през четирите годишни времена, оказва ЧЕТИРИ ВИДА ВЛИЯНИЯ.
Пролетта и лятото представляват ПРИЛИВ на СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ към Земята, а есента и зимата – ОТЛИВ.
Затова най-благотворното влияние на СЛЪНЦЕТО, започва от 22 март.
Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази ЕНЕРГИЯ, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи, по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато, на пролет, положителната СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ се увеличава, на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме, по това време, този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогава.
Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На 22 юни, всяко растене спира.
Денят може да се раздели на 4 периода, от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до ЗАЛЯЗВАНЕТО на СЛЪНЦЕТО) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно.
Ние, хората на Земята, трябва да следваме, през ЖИВОТА си, пътя на растенията; те разбират закона за растенето, по-добре.
СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към СЛЪНЦЕТО. Някои учени поддържат, че тази именно ЕНЕРГИЯ е, която движи Земята, около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална ЕНЕРГИЯ започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая ЕНЕРГИЯ, за да се оплодотворят.
Тази ЕНЕРГИЯ се предава на растенията, чрез ЖИВОТВОРНАТА ПЛАЗМА. Затова е добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката ДУША да се роди една вътрешна РАДОСТ, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си, с обич към тази ЖИВОТВОРНА СИЛА, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Пролетно и лятно време, от 22 март, всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за ДА СЕ ПОСРЕЩА СЛЪНЦЕТО и ДА ПРИЕМЕ човек, своя дял, от него, тъй както пчелите събират нектар, от цветята. Всеки трябва да прави опити, ред години, за да се убеди, в тази истина. Не е необходимо сляпо вярване, тук. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия, за благотворното действие на СЛЪНЦЕТО. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия ЖИВОТ. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата, добре. Един от тези служители е СЛЪНЦЕТО. Затова псалмопевецът казва: „И обръщаха се и търсеха Бога на ранина“ (псалом 78), и: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме, на ранина, милостта Ти“ (псалом 92), а не казва: „Вечер ще Те славя, Господи!“
Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в ЖИВОТА, т.е. да мислим и чувствуваме тъй, както великата разумна ЖИВА природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.
Защото „верую“ в света – това е Истината, същината на ЖИВОТА – това е Любовта, а смисълът на този ЖИВОТ – това е Мъдростта.
Казахме по-рано, че СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА е аналогична с организма. В организма стават процеси, аналогични на процесите в СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА. СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ като дойде в МОЗЪКА, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на СЛЪНЦЕТО, от ЦЕНТРАЛНОТО [ГАЛАКТИЧЕСКО] СЛЪНЦЕ.
Мъчно може да се обясни това, понеже ХОРАТА ИМАТ МЕХАНИЧЕСКО, а НЕ РАЗУМНО, ПСИХИЧЕСКО СХВАЩАНЕ.
Отрицателният полюс е чувствителността, чувствата, а положителният – мисълта.
В човешкия организъм МОЗЪКЪТ е положителен, а СИМПАТИЧНАТА НЕРВНА СИСТЕМА е отрицателна. И в космоса е аналогично.
В лявата страна на човешкото тяло, ЕНЕРГИЯТА слиза надолу, към левия крак и после по десния крак и по дясната страна, се качва нагоре. Такова електро-магнитно течение има и около всеки орган. Например, по дясната вежда минава положителна ЕНЕРГИЯ. Тя от там се извива и се спуща под дясното око, където се превръща в отрицателна ЕНЕРГИЯ. От там, се качва над лявото око и там е вече отново положителна. След това, се спуща под същото око, като отрицателна ЕНЕРГИЯ. По този начин, в движението си тази ЕНЕРГИЯ образува нещо като осморка. В точката между веждите, или в корена на носа, има един РАЗУМЕН ЦЕНТЪР, който РЕГУЛИРА тези течения, около очите. Този ЦЕНТЪР можем да наречем Мълчаливото, РАЗУМНОТО, в природата, което РЕГУЛИРА СИЛИТЕ.
Кръвообращението се дължи главно на електромагнитните течения. Ако те не подкрепяха движението на артериалната кръв, то сърцето не би имало тази възможност, само̀. Но кръвта се движи, в човешкия организъм, благодарение на това, че има един космически импулс, в света, който постоянно регулира кръвообръщението на всички организми.
На същото космическо електромагнитно течение, се дължат и движенията на протоплазмата в клетката: циркулацията и ротацията; после движението на СЛЪНЦЕТО, планетите и другите небесни тела.
ЕНЕРГИЯТА, която Земята взима от СЛЪНЦЕТО, може да се сравни с артериална кръв, а тази, която изпраща към СЛЪНЦЕТО може да се сравни с венозна кръв. НАШЕТО СЛЪНЦЕ играе ролята на сърце, а още по-добре играе тази роля ЦЕНТРАЛНОТО [ГАЛАКТИЧЕСКО] СЛЪНЦЕ. Както нечистата кръв, от тъканите, трябва да се върне към сърцето и от там в дробовете, за да се пречисти, така също и ЕНЕРГИИТЕ на Земята се възвръщат към СЛЪНЦЕТО, за да добият първоначалния РИТЪМ. (За да бъде човек, в хармония с космичните течения, при спане главата трябва да бъде към Север, или към Изток.)
Ние считаме СЛЪНЦЕТО не като някакво мъртво тяло, а като ЖИВО СЪЩЕСТВО.
Да допуснем, че някой учен човек поздравява съвременното общество от далеч, със своите ГРАНАТИ. Какво ще бъде нашето понятие, за този човек? Това ще бъде изучаване само на ФИЗИЧЕСКАТА му страна. Ако ли допуснем, че същият учен човек, ни изпраща, чрез някой рефлектор, своите ЛЪЧИ – написани поеми, с неговите поздрави, или пък ни изпраща своите ПЛОДОВЕ: в първия случай, ЕНЕРГИЯТА му ще бъде РАЗРУШИТЕЛНА, във втория – ОБОДРИТЕЛНА, а в третия – ОЖИВИТЕЛНА.
Сега, изучаваме само двата РОДА ЕНЕРГИИ на СЛЪНЦЕТО.
Всички болести, на Земята, се образуват от СЛЪНЦЕТО. Т.е., ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, СЛЪНЦЕТО ни поздравява със своите ШРАПНЕЛИ; ако сме умни, то ни поздравява със своите СВЕТЛИ поеми, които внасят РАДОСТ и веселие, и най-сетне, ако сме ДУХОВНИ и обичаме природата, то ни изпраща своите ЖИВИ ПЛОДОВЕ и внася, в нас, ЗАЧАТЪК на НОВИЯ ЖИВОТ – туй, което в религията наричат ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
Невежите ще разберат природата, по нейните ОГРАНИЧИТЕЛНИ ФИЗИЧЕСКИ ЗАКОНИ, умните – по нейните светли поеми, а ДУХОВНИТЕ – по нейните ЖИВОТВОРНИ ПЛОДОВЕ, от които изтича ЖИВОТЪТ, за цялото човечество.“