„В тялото има както единични органи (например стомах, черен дроб, панкреас, далак), така и двойни органи, като бели дробове, тестикули, яйчници и бъбреци.
Разгледаме ли чифтните органи, прави впечатление, че всички те имат отношение към темата „контакт“ и „партньорство“. Белите дробове олицетворяват сферата на непрекия контакт и непряката комуникация, докато тестикулите и яйчниците, като полови органи, представят сексуалността.
Бъбреците пък отговарят за партньорството, в смисъл на среща между близки хора. Тези три сфери всъщност съответстват и на старогръцките понятия за любов: philia (приятелство), еros (сексуална любов) и аgape в смисъл на постепенното сливане с всичко.”
Така, на психо-соматично ниво, белите дробове (дишането) олицетворяват комуникацията, приятелството и свободата, а бъбреците – партньорските отношения (не просто любовта). При проблеми с липсата за свобода и партньорство, човек има желание постоянно да стимулира тези органи, като прави това с цигари и аркохол. Не случайно пушенето започва в училище, когато подрастващите се чувстват подтиснати, несвободни и неспособни да комуникират с родителите си. Прекаленото пиене пък е свързано с усещането за липса на партньорска подкрепа и разбиране. И отново цитирам:
Алкохол
Алкохоликът жадува за добър и безконфликтен свят. Целта му не би била погрешна, стига да не искаше да я постигне чрез предотвратяването на конфликти и проблеми. Но той не е готов да се впусне съзнателно в конфликтността на живота и да намери решение чрез работа. Ето защо притъпява конфликтите и проблемите си с алкохол, който му помага да се залъгва, че светът е добър. Обикновено алкохоликът се стреми и към човешка близост.
Алкохолът създава само едно карикатурно подобие на близост, като премахва прегради и задръжки, изтрива различията в общественото положение и позволява бързо побратимяване, което обаче е лишено от дълбочина и привързаност. Алкохолът е опит за задоволяване на потребността от добър, безконфликтен, братски свят. Всичко, което се изпречва на пътя на този идеал, трябва да бъде погълнато.
Цигари
Пушенето е най-тясно свързано с дихателните пътища и белите дробове. Спомняме си, че дишането има отношение най-вече към комуникацията, контакта и свободата. Пушенето е опит да се стимулират и задоволят тези области. Цигарата се пребръща в заместител на истинското общуване и истинската свобода. Рекламите на цигари ловко се прицелват именно в тези човешки копнежи: свобода на каубоите, преодоляване на всички ограничения при летенето, пътуване в далечни страни и компания на щастливи хора – всички тези въжделения на аза могат да бъдат задоволени с помощта на цигарите. Извървяваш километри – и за какво? Заради една жена, за един приятел, за свободата. Или просто заместваш всички тези истински желания с една цигара и цигареният дим замъглява действителните цели.
Мисля, че сами се досещате, защо хората, които пият и пушат, много държат да правят това заедно. Всички сме чували думи от рода: „ Хайде да пушим….Хайде да пием по едно…Хайде да излезем да пийнем…” и подобни. Събирането в група и съвместното стимулиране на двойните органи с цигари и алкохол допълнително създава усещането за приятелство и подобрява комуникацията.
Парадоксът е, че стремейки се към свобода и партньорство, пушещите и пиещите губят свободата и партньорите си.
Това са зависимостти и осъзнаването им, и причините за това могат да помогнат за преодоляването им…” Търсете Истината. Тя ще ви направи свободни”
Правило: Когато едно прозрение е вярно, то смущава!
Обобщение на теорията
1. Човешкото съзнание е двуполюсно. Това, от една страна, ни дава познавателна способност, а от друга – прави ни не-здрави и несъвършени.
2. Човекът е болен. Болестта е израз на неговото несъвършенство и в рамките на полярността е неизбежна.
3. Болестното състояние на човека се изразява чрез симптоми. Симптомите са реализирани в материална форма елементи от сянката на съзнанието.
4. Човекът, като микрокосмос, съдържа латентно в съзнанието си всички принципи на макрокосмоса. Тъй като, въз основа на способността си да взема решения, човекът се идентифицира винаги само с половината от всички принципи, другата половина попада в сянката и той не я осъзнава.
5. Един неизживян в съзнанието принцип си извоюва право на живот и съществуване чрез обиколния път на телесния симптом. В симптома човек винаги изживява и осъществява това, на което в действителност се е съпротивлявал. По този начин симптоматиката компенсира всички едностранчивости.
6. Симптомът прави човека искрен!
7. Като симптом човекът има това, което липсва в съзнанието му!
8. Изцелението е възможно само тогава, когато човек осъзнае и интегрира скрития в симптома елемент на сянката. Намери ли човек онова, което му липсва, симптомът става излишен.
9. Изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си аз и се е слял с всичко, което е.
10. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството – ето защо БОЛЕСТТА Е ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
От „Болестта като път“