ЗА НАС

Проф. Инж. Живко Желев е първият българин, носител на Азиатската Нобелова награда за мир, получена за приноса му в направление „Иновации“. Завършил е специалност „Високи технологии“ в Гданската политехника, Полша и вече 40 години работи в областта на нанотехнологиите. Той е учен и езотерик, откривател и изобретател, личност с многостранни интереси, преплитащи в едно мистиката на древните познания със свръхреалността на съвременната наука. Притежава 17 златни медала от международни изложения, множество патенти и отличия. Част от патентите му са свързани със свойствата на водата като носител на енергоинформация. Заедно с професор Антон Антонов, десетилетия наред изследват психофизичните характеристики на водата. Тяхната любознателност, неотстъпваща на упоритостта и мъдростта на дедите, ги отвежда към разгадаването на тайните на животворната течност и нейните елементи, които проникват във всичко и ни свързват със света около нас. Около 300 учени от цял свят, определящи себе си за „скептиците в науката“, наричат постигнатото от проф. Антонов и проф.инж. Желев „пробивът на века“.

Христо Буковски е роден през 1947г. Той е дипломант на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Повечето му публикации в централния печат са по теми от българската история, християнския духовен живот на българите и обредността в мистичната народна практика.

Неговото изследване върху живота, духовната подготовка и въвеждането в мъченичество на плеядата български светци от края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., което академичното издателство „Проф. Марин Дринов“ публикува под заглавието „Мистичните полети от страха до любовта“, получи през 2000 г. наградата на Съюза на българските писатели, а за подвига на св. Онуфрий Габровски разказва в романа си „Храначът на магаретата“.

Автор е и на романите „Буенец за братовчеди“, „Да пукне вещерът, горкият“, „Чия игра играхте, Оббов“, „Версия кивот“, „Обсебени“. Други негови книги са „Поздравете оцелелите“, „Уверените“, „Обстоятелства по успеха (журналистически нероман)“, „Шеметът да гълташ жаби (Магичното поле за човешка власт между Бога и Сатаната в проходжийската теория на нашия народ)“, „Избраницата на Константин Велики“, а богато илюстрираните му исторически очерци „България“ и „София“ са издадени в луксозни томове на английски, немски, френски, испански, италиански и руски език.

С последните си две книги – „Опасният архив на богомилите“ и „Похитеното съкровище на богомилите“ – Христо Буковски представя една цялостна концепция за възникването на Богомилското учение и неговото място в духовната култура на България.

Диана Гергова
български археолог

Родена
София, България
Научна дейност
Област Археология
Образование Софийски университет
Работила в Археологически институткъм БАН

Проф. д.и.н. ст.н.с. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите български траколози и специалисти по тракийска археология.

Завършила е специалността История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и понастоящем работи в Националния археологически институт с музей при БАН.

Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша.

Проф. Гергова е дългогодишен ръководител на разкопките в Националния резерват „Сборяново“ и Светилището на Дионис на връх Острец край гр.Велинград. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт.

Автор е на множество книги и над 200 научни статии.

Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес – член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия.[1][2]

Веселина Кирилова Вачкова е български учен историк и културолог, директор на Исторически музей в гр. Перущица, експерт по Късна античност в ИИИ на БАН и преподавател по история и история на културата в НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София.

Преподавала е Средновековна история в Националната художествена академия и в Нов български университет.

Монографии:

Сердика е моят Рим.

Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.) Serdica is my Rome. The Urban Image and the Role of Serdica (mid-3rd – mid-6th c. AD), Sofia, 2012 (билингва)

–  Белите полета в българската културна памет. София, Военно издателство, 2010

– Les images et les réalités des frontières en Europe médiévale (III–XI s.). Sofia, Gutenberg, 2006

– Симеон Велики – пътят към короната на Запада. София, Кама, 2005

– Традиции на свещената война в Ранна Византия. София, Гутенберг, 2004

Въображаеми и реални граници в Ранносредновековна Европа. София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2001

Съавтор в шест колективни монографии; редактор и издател на сборници от международни научни конференции и юбилейни сборници

Няколко следдокторски специализации, три от които с изследователска стипендия A. Mellon в Париж.

Професор дфн. Георги Василев е учен с международна известност, автор на научни открития; доказва преноса на богомилски образи и български апокрифи в средновековната култура на Англия – досега неизследван факт; доказва идейна връзка между богомилството и протестантството; изследва неизвестен вариант на „Тайната книга” на богомилите, намиращ се в отдела за ръкописи на френската Национална библиотека.

Автор е на сайта www.bogomilism.eu, който е най-добрият сайт в Интернет, посветен на богомилството.

Изследванията му са получили положителни рецензии и отзиви от учени в САЩ, Англия, Франция и Италия.

Добрин Начев Добрев е български литературовед, семиотик и културолог, професор, доктор на филологическите науки.

Роден е на 7 февруари 1951 в гр. Дряново. Завършва гимназия в Шумен (1969) и „Българска филология“ в Софийския университет (1974). След това работи в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) – филиал Сливен, както и като експерт по литература в Шумен.

От 1980 г. е преподавател в Висшия педагогически институт в Шумен. Защитава докторска дисертация на тема „Проблеми на семиотичния анализ на художествената литература“ (1984). Специализира в София (1980), Бърно (1984), Прага (1986), Москва(1988) и Варшава (1989). През 1997 – 2000 г. е гост-лектор по български език, литература и култура във Виенския университет. Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Символите в българския символизъм“ (1999). От 2001 г. е професор по теория на литературата.

От 2002 до 2007 г. е ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.[1]

Член на Съюза на учените в България.

Изследването му „Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука“ в съавторство с Е. Добрева е първото по рода си в България проследяване на същността и историческото развитие на знаковата система във филологическата наука.

Три пъти носител на наградата на Шумен за наука.[2]

Областен лидер на ГЕРБ в Шумен от август 2010 г. до октомври 2014 г.

Проф. д-р Веселин Панайотов – декан на Факултета по хуманитарни науки в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”

Роден на 8 декември 1955 г. в гр. Карнобат. Завършва висше образование във ВПИ Шумен (днес Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”) – специалност Българска филология и втора специалност Руски език.

От 1982 до 1986 г. е редовен аспирант в Московския държавен университет “М. В. Ломоносов” по руски фолклор и стара руска литература. Там защитава докторска дисертация.

От 1981 г. досега (с прекъсване по време на аспирантурата в Москва) преподава в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

Основната дисциплина, която преподава, е Стара българска литература. В различни години е водил и лекции по Стара руска литература, Български фолклор, Руски фолклор, Богомилска книжнина и Старобългарска духовна книжнина.

Води спецкурсове по Средновековна българска култура, Текстология, Кодикология, Кодикология и текстология, Българска палеография.

Ръководил е научни експедиции с участие на студенти в Бесарабия, Рилски манастир и манастирите в Североизточна България.

Публикациите му са в областта на славянската книжнина и фолклор.

Бил е на специализации по медиевистика във Фрайбургския университет през 1997 и в Братиславския университет “Я. А. Коменски” през 1999 – 2000 г.

От 2001 г. е доцент по стара българска литература.

Член е на Съюза на учените в България от 1988 г.

Инж.Христо Маджаров е роден и завършил висше техническо образование във Варна, където и работи дълги години като учител.

От ранна възраст има духовни опитности и интерес към езотеричните науки, заради което е преследван от комунистическите власти.

В младостта му Съдбата го отвежда в Школата на Беинса Дуно на “Изгрева” в София. Там се запознава с ученици на Учителя, което определя по-нататъшната му житейска траектория. През 1980 г. е в Париж, където предава за печат поредната версия на съвместния му с д-р М. Константинов труд „Новата Култура в Епохата на Водолей”.

На път за България пребивава известно време в “Гьотеанум” – Дорнах (Швейцария) – в антропософската школа на д-р Рудолф Щайнер.

Върнал се в България, в обстановка на жестоки преследвания заради духовните си убеждения, участва активно в създаването на възможните тогава легални дружества с езотерично съдържание: Йога, Научна фантастика, Радиестезия, Психотроника, Есперанто и др. Редактор е на списание „Радиестезия”, забранено през 1986г.

През 1991г. заминава за САЩ, Калифорния и участва в духовни курсове в различни езотерични центрове. Съучредител е на Uniwersity of Life (Училище на Живота) във Феникс, Аризона и на Uniwersity of Future United Life (Училище на Бъдещия Единен Живот) в Лос Анжелис.

Прекарва една година в уединение и медитация в калифорнийската пустиня и основава Esoteric Centre „ALFYOLA” в Сан Бернардино, близо до Лос Анжелис. Дава интервюта в американската преса и води ежеседмични лекции за духовнокултурния живот на съвременния свят, за идването на Новата Култура и за Учението на Беинса Дуно, който я предизвестява и подготвя индивидите, обществата и народите за нея.

Като представител на Бялото Братство във Варна, организира безплатни курсове за изучаване на основите на Богомилското движение и Учението на Беинса Дуно, а също и Паневритмии на различни места, някои от които се излъчват по американската телевизия. Участва с доклади на годишните срещи на окултни общества в Санта Круз (на брега на Тихи Океан, до Сан Франциско), Лос Анжелис, Сакраменто и др.

Получава посвещения в планините на Маунт Шаста и Сан Бернардино, в Joshua Тгее (в калифорнийската пустиня) и др. Праща Послания и Призвания за обединение на различни духовни центрове в Америка и Европа.

Почетен гост е на Международния Център на Розенкройцерите в Оушънсайд, където подписва договор за издаване на тяхната литература в България. Пише до Императора на Древния Мистичен Орден на Розата и Кръста с вестта, че съществуват и други живи клонове на Бялото Братство освен оглавяваната от него световна организация.

Участва задочно в конгреси по психотроника – в Чикаго, Илинойс и София.

През същото време издава в България брошурите „Космичен План от преди 5500 г.” (1993), „Nеw Аgе”, „Български Мистерии” и „Новата Култура през Епохата на Водолей”.

През 1994 г. се завръща в България, където провежда няколко големи цикъла лекции: „Световни Мистерии ” – в съучредения (1990 г.) от него клуб „Езотера”: „Принципи за трансформация” – в Центъра за алтернативна култура „Арета” (съучредител 1995 г.) и др.

Част от тези лекции се съдържат в книгата „Мелхиседек – Пътят на Вярата” и в поредица брошури под рубрика „Световни Мистерии”, “Освобождение чрез Космично съзнание”, “Любов и еволюция”, “Български мистерии”, “Завръщането на богомилите”…

В последния труд се разкрива и космологията и гносеологията в Учението на Беинса Дуно.

Издадена е също трета част на „Новата култура… “

От 1999 г. е председател на Историческото дружество “Българска орда” – Варна.

В 2000 г. посещава наследниците на Волжка България в Чувашия.

Бестселърите “Големият Заговор срещу българите” и “Златна България” се разпространяват в цял свят и събуждат българския дух. Христо Маджаров дава интервюта по радиото, телевизията и масмедиите.

Участва в конференции по психотроника, радиестезия и др. Държи лекции в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Димитровград, Хасково, Бургас, Мадара, Русе, Ямбол, Свиленград, Айтос, Шумен, Сливен…

Главна тема е духовният ген на българите – патриарси на човечеството и семе на Нови Култури.

В момента пише върху Учението на Беинса Дуно и езотеризма на 20 век в световен план.

Инж. Галя Колева Маджарова е родена и учи във Варна.

Висшето си образование завършва в гр. Русе, където живее до 1997 г.

Промените я принуждават да изостави работата си на електроинженер и да се занимава с болката на хората (разказала е за този житейски момент в броевете на списанието си „Еликсир на Живота”, Алфиола 2000).

След 1990 г. една след друга следват съдбовни срещи в живота й: – с инж. Никола Хлебаров (създателя на билковите тинктури „Еликсир, – с д-р Чаушев – Лечителя и Светеца от св. Влас, който й дава ключ на духовното лечение, – с езотерика инж. Христо Маджаров, с когото слива житейския си път.

Срещата с Христо Маджаров е повратен момент в живота й, в който натрупаните до тогава интелект, интелигентност, широка обща култура и непреодолим интерес към окултното се подрежда и структурира в нейното съзнание като солидна база за това, за което я подготвя Съдбата – да изяви в книги натрупаната мъдрост. В нейното списание „Еликсир на Живота”

Един от най-интересни и предани последователи и изследователи на Учителят Петър Дънов.

Той е роден на 11 май 1958 г. в София.

През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт, специалност „Международни икономически отношения“, а през 1993 г. завършва с отличен успех Богословския факултет към СУ „Климент Охридски“.

(От 2009 г. е доктор на богословските науки.

От дълги години изследва словото и делото на Учителя.

Има издадени 12 книги и стотици публикации с християнско-просветителски, богословски, публицистичен и научнопопулярен характер.

На 7 юни той изнесе в Кърджали лекция на тема „Делото на Учителя Петър Дънов“.

Роден на 20 август 1944 г. в Москва. Завършва СУ, Кл. Охридски“ специалност химия – производствен профил и дипломна работа по квантова химия през 1972 г.

Работи по специалността в различни лаборатории и Институти до 1991 г.

Участва с разработки на повечето НФ конференции и клонове, дългогодишен фотограф на клуба с богат фото и слайд архив (19702002 г.) и видеоархив (2002 – 2007 г.) от дейността на фен движението в България. До 1990 г. е лектор в Дружество за разпространение на знания „Георги Кирков” (с теми „Извънземни цивилизации”, „Самоизграждане на творческата личност” и др. инициирани от дискусии в Клуба), а след 1996 г. обикаля страната с НФ изложби, с картини на Николай Рьорих и цикъл лекции „Жива Етика”, научни и езотерични открития, „Български и руски космисти” и др.

Увлича се от фотография, участва в редица изследователски експедиции в планината Алтай, по Индия, Ю. Корея, Русия (основно района на Волжка България) и др., организирани от Клуб „Приятели на Рьорих“ и Института за древни цивилизации.

През 1995 – 1999 г. е председател на Българско сдружение „Рьорих“, а от 1999 г. до сега на Националния Клуб „Приятели на Рьорих“.
От 2005 г. е зам-председател на Националния граждански инициативен комитет „Петър Димков” и активно участва в празненствата по случай 120-та годишнина на П. Димков.

От 2000 г. се включва в работата на Института за древни цивилизации, където участва в повечето семинари, проекти и програми, има публикации за културата на древните българи, за приноса на сем. Рьорих в изучаване на старата българска история и др. От 2007 г. е технически редактор на научното списание на Института за древни цивилизации „Авангарни изследвания на древните българи”

Като културфилософ и културисторик проф. дфн Ерика Лазарова от Института за изследване на обществата и знанието при БАН поставя в центъра на научните си търсения историческото развитие на българската хуманитаристика, както и еволюцията на художествено-естетическите, нравствените и културологическите идеи в световната история.

Към специалните области на теоретическия ú интерес към миналото спадат също нравственото и естетическото възпитание, културната антролополигия, теорията на личността, глобализмът.

Тя е известна и като специалист по въпросите на богомилството, нюейдж философията и космическата етика. Завършва философия в СУ “Климент Охридски”, а през 1993 г. – културен мениджмънт и реклама в Австрия.

Има над 250 научни публикации на български, немски, английски, френски и руски език, сред които 16 книги.

Популярна е и като преводач на Фр. Ницше с книгите „Зазоряване” (1996 и 2002 г.) и „Човешко, твърде човешко” (2006), като за превода на последната творба получава през 2008 г. наградата на Съюза на преводачите.

Роден през 1949 година в с. Венец, обл.Бургаска

Завършва ВТУ „ Св. Св.Кирил и Методий”,гр В.Търново, факултет „Изобразително изкуство”, специалност: Специалист по изобразителни изкуства – скулптура.

В областта на пластични изкуства работи главно малката пластика и миниатюрата – резба върху скъпоценни камъни. Участва в общи и регионални изложби. Творбите му са притежание на колекции в: Италия (Ватикана), Германия, САЩ, Англия, Гърция, Испания, Дания, Словакия, Русия, Австрия, Портогалия и други, както и България.

През 1992 г- представя единствената по рода си изложба на „Титулни знаци и Еск либрис”в гр. Казанлък.

Като писател: Автор на три монодрами, разкази, новели и т.н. публикувани в печата и сборници. В областта на Езотеричните науки има осем книги: Свръхсетивност – епилепсия или ясновидство, Отношението – функция на еволюцията, Балканите – Жлеза на времето, Теория на енергийния обмен, Колобър, Пътя на пробудената душа, Български сакрални вълшебни приказки и Алхимията като наука.

Научна работа: Участва с доклади в Международни симпозиуми и семинари в областта на археологията , палеоастрономията и сакралното значение на художествените артефакти: Първи международен симпозиум по тракология „Севтополис” – 1994, Семинар на Оксфордския университет – Оксфорд – 94, Международен конгрес по парапсихология – 1992, Международна научна конференция „ България в световната история и цивилизация – дух и култура” – от 2000 до 2015 г., Национална конференция по тракология гр. Казанлък – 2008 и други.

Журналистика: Много статии, очерци, критика и т.н. във вестници, списания, сборници и други.