Твърдиш, че не виждаш смисъла на своето съществуване. Животът ти изглежда банален. Не знаеш в какво се състои твоята уникалност, как точно да допринесеш за Сътворението, по какъв начин твоят принос може да бъде ценен.
За да разбереш това, запитай се: „Ако умра тази нощ, какво ще липсва на света? Кое е това, което единствено аз мога да дам или да направя?” Ето, например, книгата, която пиша, или картината, която рисувам. Ако умра тази нощ, те никога няма да бъдат завършени. Ще липсват на Сътворението. Разбира се, възможно е някой друг да допише моята книга или да дорисува моята картина. Но тогава тази книга или картина няма да бъдат завършени във вида, в който аз бих ги създал. В такъв случай те ще бъдат част от творчеството на някой друг.
Може би смяташ, че твоето творчество е маловажно. Че дори и да го създадеш, нищо няма да се промени, защото никой няма да се заинтересува от него.
Ако смяташ така, значи ти липсва самоувереност. Или пък това, което твориш, е в противоречие с мисията, с която си дошъл на този свят, и ти го вършиш без убеденост и любов.
Докато четеш тези редове, може би си мислиш: „Лесно е да претендираш, че приносът ти с уникален, ако си Творец с главно „Т”. Но аз съм напълно обикновен, мога да бъда заменен с всеки друг. Това, което върша, някой вече го е вършил преди мен и друг ще го върши след мен. И никои няма и да забележи разликата!”
Ако смяташ така, моля те да помислиш малко над следното. Един старец много обича малката си градинка и се грижи с любов за всяко от растенията в нея. Когато той умре, смяташ ли, че някой друг ще се грижи по същия начин за тази градинка или че тя ще се запази в същия вид? Да създадеш една красива градинка значи да се погрижиш с любов за няколко квадратни метра от планетата. Това е уни-калният принос на този старец в съзвучие с интересите и възрастта му. И този принос е безценен, тъй като е даден с любов. Една градинка се мени в зависимост от сезоните. Цветята са уязвими, рас-тенията лесно загиват. Мислиш ли, че този старец се грижи за тях с цел да остави нещо след себе си? Само един сезон след отпътуването му за други светове от градинката няма да остане и следа, и той го знае. Неговата цел е просто щастието, което из-питва, докато се грижи за растенията си, моментите, в които се наслаждава на тяхната красота, докато седи на столче под сянката на дърветата в един прекрасен летен следобед. Също така, радостта му да сподели красотата им с онези, които са се отбили да го посетят. Приносът му изглежда съставен от мигове, на пръв поглед лишени от дълбок трансцендентален смисъл. Но не е ли такова цялото Сътворение?
Нищо не е вечно, нито розата, нито гранит-ният обелиск: пет дни, съпоставени с пет хиляди го-дини. Ролите и на двете са еднакво важни и, в крайна сметка, аз предпочитам да живея в свят без египетски обелиски, отколкото в свят без рози.
Но ти нямаш градинка, а градинарството не те привлича. Тогава ще ти задам друг въпрос: ако умре майката на ей онова момиченце, какво ще липсва на Сътворението?
Не отговаряй цинично, че когато някой род-нина умре, го замества друг. Това, което не може да бъде заменено, е нещо, присъщо именно на тази майка. Може би това е начинът й да реши с нежност косите на детето си, като му разказва приказки, за да не заплаче. Или пък начинът и да приготвя чудесна зеленчукова супа или да взема детето си на ръце, докато пресичат улицата. Тези съвсем дребни неща са част от уникалния й принос към Сътворението. Уникални са, защото са направени по нейния начин, с неин личен стил, който се различава от маниера на всички останали. А са безкрай-но ценни, защото са извършени с любов. Защото всъщност не уникалността на нашите действия ги прави ценни. Ние може да имаме съвършено уни-кален начин да тъпчем цветята, да дърпаме някого за косата или да пишем анонимни писма с клевети. И това също е творчество, защото ние творим не само когато създаваме, но и когато рушим. Това, което прави действията ни ценни, е любовта, която влагаме в тях. Няма значение дали сме талантливи писатели или събирачи на пътен данък, първа цигулка в Парижката опера или улични метачи, теле-визионни звезди или съвсем обикновени хора, ние можем или да действаме в съзвучие с дълбоката си същност, или пък да задоволяваме егото си и да желаем само да смаем тълпата. В това именно се изразява голямата разлика.
Така че спомни си всички онези изключителни моменти в твоя живот: с кучето или котката, с роди-телите или с децата ти, с колегите или клиентите от бюрото. Любов е велика дума, която се отнася и за най-дребните неща: любезно да отвориш вратата на човек, който се придвижва трудно с патерици; мило да се усмихнеш сутрин на продавачка, чието име дори не знаеш, но която ти продава вкусен хрупкав хляб; нежно да стиснеш ръчичката на детето си сутрин, преди да го изпратиш на училище; да дариш една дълга целувка на любимия човек между две домакински задачи.
Когато откриеш целта на съществуването си и се научиш да действаш съобразно с нея, ще за-почнеш да влагаш повече любов във всички области на живота си. И тогава ще се превърнеш в слънчев лъч за онази част от планетата, която ти е дарила временен подслон.
От книгата на АЛЕН УЕЛ
МЪДРОСТТА НА МЕЛХИСЕДЕК
Как да открием и осъществим целта на живота си
Сен Егюлф, юли 1996