Златни закони на спокойствието

Елеазар Хараш

Само чистата Любов може да овладее силите на този свят.

Някои мислят, че се ядосват в името на правдата… но правдата не произвеж­да ядосване – ядосването е неразбиране на нещата… Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума… Когато човек разбере нещата, той се успокоява – разбирането на нещата да­ва спокойствие. Искам да знаете, че ня­ма спокойствие, докато човек не оправи живота си.

Ако искаш да знаеш дали ще постиг­неш нещо, гледай дали си спокоен и уве­рен. Има думи, които отнемат спокойс­твието – те са разрушителни духове.

Колкото по-­голямо е спокойствието, толкова по­-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек.

Някой път си представяш нещо и ста­ваш неспокоен. Казвам: Твоята представарешава дали да си спокоен или окован в психически вериги. Разложи представата и веригите ще изчезнат.

Една от причините за нервността е неп­риложеното знание, т.е. мъртвото знание. Спокойствието е вътрешна сила – тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява.

Спокойствието е оръжие на Духа срещу всички тревоги и напре­жения.

Как се успокоява човек? – Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоя­ва. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.

Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат, отиваш при един човек и разме­няш няколко думи и ставаш спокоен – ти си приел телепатично духа на спокойстви­ето от този човек… Понякога е достатъчно само присъствието на един такъв човек, но това е присъствието на Духа.

Има думи, в които Духът е вложил еле­мента успокояване, а в други е вложил своята светлина – има думи, които све­тят. Когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита.
Думите са облекло на духовете… Ду­ховете се обличат с думите… Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите. Казвам: Контролът на словото е реша­ващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота, има думи, които са пълни с барут и бомби.

Окултната опора на спокойния човек е Духът и наистина, за да си спокоен, тряб­ва да имаш Абсолютна опорна точка.

Спокойствието се справя с енергия­та на всяко зло и всяка опасност – злото чувства трептенията на спокойствието, което всъщност е Огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е Висш Дух, който разлага напрежение­то на злото – спокойствието е една Вис­ша степен на енергията.

Спокойствието е изработено от воля… Казвам: Волята е най-­великата наука. Който има воля, има и спокойствие.

Спокойствието е оръжие за една мощ­на еволюция.

Ако една тревога тържествува, къде е тогава Истината? Къде е тогава Духът? Силата на спокойствието, това е силата на Духа.

Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътре­шен мир… И някой идва и те пита: вярваш ли в Бога… Човек се успокоява, когато поз­нае Бога.

Кой е спокоен в нас? – Това е истин­ското Аз… Това истинско Аз преобразява тревогите и трудностите, т.е. преобразява духовете.

Спокойствието се състои от Огъня на Любовта. Спокойствието в своята вът­решна същност е духовен Огън.

Концен­трацията е оръжието на спокойния чо­век, тя е Висша енергийна проява на Духа. Спокойствието пази съществата в своята аура… Спокойствието е Истина. Ето защо то е пълно с духовна сила.

Кой­то е постигнал спокойствието, той гос­подства над духовете на злото.

Основната храна на нервния човек е заблуждението – нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията.

Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ… Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъ­щество, което е самата воля. Спокойствието е проводник на воля­та… Ето защо спокойствието преобразява духовете. На това основание казвам: Зло­то не може да проникне в спокойствие­то, т.е. във волята, която е самата Огнена същност. Спокойствието прониква зло­то… Това означава, че зад спокойствието е Духът. Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои. Духът му из­праща един човек, чрез когото му казва няколко думи и тревогите се разпръск­ват. Думите на Духа имат абсолютно влияние… Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на Огъня. Спокойствието се справя вътрешно със злото. Спокойствието и злото са жи­ви същества и във вътрешния свят те си говорят. Щом запазиш спокойствието си, Огне­ната сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.

Казвам: Духът е вътре в спокойствието, ето защо злото губи влиянието си, силата си.

За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всич­ки зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на Висшия свят. Когато тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се преоб­разяват… По-­висшата духовна сила пре­образява по-­нисшите сили. В истинското спокойствие няма ум, това е полето на Духа. Когато умът бъде свързан със силата на спокойствието, това показва, че Духът се е родил.

Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във Вечния живот. Истинското спокойствие съдържа в се­бе си Вечния елемент – Огъня… Ето защото е неразрушимо, то е самият Дух – ре­ализацията.

Истинското спокойствие е влизане във Вечния живот. В този живот няма лишения. Пътят на преданите е на­чертан. Това е пътят към Вечния живот.

Живот в смъртта – това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изклю­чителни качества.

За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансфор­мира в Божествено – така човек влиза в Реалността.

Земното съзнание е носителят на тре­вогите. Докато има земно съзнание, ви­наги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи, т.е. земното съзнание. Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби – спокойстви­ето ги поразява…

От книгата на Елеазар Хараш „Златни закони на спокойствието“